Петър Стойков и Кака му Сийка – единственият български блог, в който празно нема

През май, 2004 със следната статия е стартирал един блог. Аквариуми, риби, зелени неща, плуващи из водата, никак не бях впечатлен, когато зърнах този пост като първи в един от любимите си блогове. Това е “Како Сийке, не съм от тях!” на Петър Стойков. Занимава се с аквариуми, работи нещо (така и не разбрах какво), има котка и оригинално мнение. Това са обикновени неща, за които той пише почти всеки ден. А защо ми харесва? Дори да се абстрахирам от хилядите му посещения дневно и некомерсиалната му цел остава нещо много важно. Този човек може да пише и, по дяволите, прави го добре.

Всеки негов пост ме зашеметява и това изобщо не е преувеличено. Четох как си е купил матрак, а после и аз търсих в сайта на “Тед” ново легло. Четох за котката му без капка ум и това ме забавляваше. Четох за скинарите и се смях с глас. Наистина, Петър Стойков има дарбата да хване читателя само с две думи.

Но защо го включвам като специален пост в Литературата Днес? Отговорът е прост. Мисля, че този блог е чудесно решение за четене и учене как се пише заразяващо. Той е хиляди пъти по-добър от много книги и, по мое мнение, далеч надхвърля силата на всяко едно списание. И това не са неоправдани похвали, това е моята оценка за умението на блогъра, който може да се нарече Първия професионален блогър в България. Четете “Како Сийке, не съм от тях!”, това е съветът ми.

Лична оценка за блога – 9,5/10.

Comments are closed.