Литературата Днес

Езеро в стариа парк
В спящите води се стрелва жабче
Лек плясък, после тишина

Таралеж
Птица упорита
Не го ли ритнеш
Не иска да излита.

Здравейте, приятели!
Бих желал, да Ви запозная накратко за хайку – поезията!
—————————————–

Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
В началото на X век от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век ) до
„хайкай” ( XIII – XIV век ) до възнисването на „хайку” се забелязва обединяване на принципи в отделните школи и направления.
Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
Те изразяват богат вътрешен подтекст.
Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие -
есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага как да възриемаме живота във всичките му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.
В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло.
Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения.
Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
Първият известен и голям поет в историята на „Хайкай” и „ хайку” е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ).
В своето „хайку” той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално.
Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти,
изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку” и неговата музикалност.

НАПРИМЕР

БАШО

Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.

*****
Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.

*****
На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

*****
Хайде дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!

*****
Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…
БУСОН

*****
Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****
Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.

БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ

АНТОАНЕТА НИКОЛОВА

*****
Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.
ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА
*****
Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.

*****
Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

*****
Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

СТИХИИ

Океанът
и тайфунът
нямат милост.

*****
СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА
Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ

*****
Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти

*****
Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****
Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева

НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ

Есенни листа.
Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.

*****
Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.

*****
На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****
Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

*****
Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.

© Николай Пеняшки – Плашков / peniashkiplashkoff