Напишете хайку!

Хайку (俳句) е жанр на японската поезия. Името му е дадено от Масаока Шики в края на ХIХв. като комбинация от hokku (発句) и haikai (букв. – стихотворни стъпки), от които се получава haikai no renga. В Япония хайку и hokku се пишат на един вертикален ред, а в европейските страни и Северна Америка се изобразява като три хоризонтални реда, за да се подчертаят трите части в японския, които включват традиционно пет, седем и после отново пет она (един японски он съответства на сричката при европейските народи).

Едно от най-прочутите японски хайку е това на Башо:

古池や蛙飛込む水の音

Което се разделя на онове по следния начин:

furuike ya
(fu/ru/i/ke ya): 5 она
kawazu tobikomu
(ka/wa/zu to/bi/ko/mu): 7 она
mizu no oto
(mi/zu no o/to): 5 она

Моят превод през английски, спазващ стъпката е:

старо езеро
една жаба подскача
звук на водата

Заради съвременните виждания и практики е трудно хайку да се определя само на принципа на структурата си. По тази причина в английския са въведени три правила, които би трябвало да се спазят, за да бъде оприличено произведението като хайку. Те важат и за българския език:

  • Използване на три реда със 17 срички (5-7-5) в тях.
  • Използване на kigo (яп. букв. – дума или фраза, описващи сезон)
  • Поставяне на цезура в хайкуто – възможно е да бъде препинателен знак – цезурата има за цел да противопостави и сравни две събития, картини или ситуации

Още информация, етимология и история на хайку, можете да откриете в Уикипедия. За съжаление е на английски, а българският вариант е твърде кратък и не съдържа почти нищо, което може да помогне на някого…

Comments

  1. Illa says:

    Ако се осмеля да предложа своя превод от японски (с подстрочник, както казват руснаците):

    в старо езеро
    току жаба подскочи
    водата пее

  2. Преслав Ганев says:

    Да, много по-добър е от моя превод! Благодаря за инициативността!

  3. Anonymous says:

    Съжалявам, че го виждам толкова късно, но това хайку си има много сполучлив превод на български. По-добър е от английския, немския и руския, други езици не зная:

    Старо езеро.
    Жабешки скок.
    Пльок.

  4. zory says:

    Последният превод на хайкуто най-много ми хареса. Не знам само защо авторът на коментара е анонимен… поради липса на време да си напише името или друга причина . Анонимността в Мрежата, както и в литературата е интересно явление.

  5. […] Първият е за хайку – в най-разпространената му разновидност – 5-7-5 срички. Стиховете се изпращат без заглавие до 31 август на konkurs@kafene.bg, а наградата за победителя е луксозен сборник с хайку. Повече информация – тук. Как се пише хайку, можете да прочетете тук. […]

  6. Notenough1 says:

    Езеро в стариа парк
    В спящите води се стрелва жабче
    Лек плясък, после тишина

  7. TopSites says:

    Българският вариант Хайку (俳句) GOOD! 🙂

  8. affle says:

    Таралеж
    Птица упорита
    Не го ли ритнеш
    Не иска да излита.

  9. ***
    Звездното небе
    е пъстра необятност.
    Музика звучи.

    ***
    Облачно небе.
    Мощна гръмотевица.
    Дъждът пороен.

    ***
    Пролетният ден
    събуди природата.
    Птици запяха.

    ***
    Цветове от лайка.
    Ароматният чай
    стопля тялото.

    ***
    Пролет в зоопарка.
    Цветове и краски.
    В клетките слънце.

    ***
    Пристигат облаци.
    Ту тъмнее, ту слънце
    над земята.

    ***
    Бедният слепец.
    Сърцето ме заболя
    и му помогнах.

    ***
    Гласът на птица.
    Небето почернява.
    Фонът е черен.

    ***
    Пролетта цъфти.
    Птиците долетяха.
    Навън дъжд вали.

    ***
    До кости мокър
    под слънчевото небе.
    Чакам те влюбен.

    ***
    Послушай дъжда!
    Реката пълноводна
    песента запя.

  10. Здравейте, приятели!
    Бих желал, да Ви запозная накратко за хайку – поезията!
    —————————————–

    Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
    В началото на X век от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век ) до
    „хайкай” ( XIII – XIV век ) до възнисването на „хайку” се забелязва обединяване на принципи в отделните школи и направления.
    Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
    Те изразяват богат вътрешен подтекст.
    Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
    В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие –
    есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага как да възриемаме живота във всичките му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.
    В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
    В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло.
    Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения.
    Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
    Първият известен и голям поет в историята на „Хайкай” и „ хайку” е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ).
    В своето „хайку” той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално.
    Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти,
    изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
    Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку” и неговата музикалност.

    НАПРИМЕР

    БАШО

    Лятно зашики –
    Люшват се и влизат
    планината и градината.

    *****
    Какво щастие!
    Долината лятна
    кара снега да ухае.

    *****
    На сух клон
    кацна гарван.
    Късна есен.

    *****
    Хайде дечица –
    град на парчета!
    Хайде на вън!

    *****
    Есента на живота ми.
    Все си е таз луна
    и все е пак…
    БУСОН

    *****
    Ореолът на луната.
    Ухание на сливов цвят
    струи във висините.

    *****
    Пролетен дъжд.
    Свечерява се
    Отминава и този ден.

    БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ

    АНТОАНЕТА НИКОЛОВА

    *****
    Навсякъде край мене
    чужда реч.
    Но песента на птиците е същата.
    ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА
    *****
    Стадо кози.
    Като пръснат бял боб на
    зелена черга.

    *****
    Лятото чука
    на стъклото с бисери.
    Падна градушка.

    *****
    Розов бадемов
    дъжд покри косата ми.
    Уханен вятър.

    АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

    СТИХИИ

    Океанът
    и тайфунът
    нямат милост.

    *****
    СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА
    Една пчела
    и една пеперуда
    ми дойдоха на гости.

    ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ

    *****
    Спорим
    И тавите тракат сърдито
    В ръцете ти

    *****
    Олекотявам
    От ветрените ласки
    Прозрачен съм

    *****
    Самотен е пътят
    Ако край него не никнат
    Стръкчета трева

    НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ

    Есенни листа.
    Пъстра е пътеката.
    Птиците пеят.

    *****
    Слънчевият ден
    под небето облачно
    капчица роса.

    *****
    На клон изсъхнал
    настръхнали са птици.
    Бурята силна.

    *****
    Нощта се спусна.
    Песента на птиците
    събуди утрото.

    *****
    Пролет ухае.
    Южнякът стопли земята.
    Нивите свежи.

    © Николай Пеняшки – Плашков / peniashkiplashkoff

  11. Благодаря за инфото!