Литературата Днес

Хайку (俳句) е жанр на японската поезия. Името му е дадено от Масаока Шики в края на ХIХв. като комбинация от hokku (発句, hokku) и haikai (букв. - стихотворни стъпки), от които се получава haikai no renga. В Япония хайку и hokku се пишат на един вертикален ред, а в европейските страни и Северна Америка се изобразява като три хоризонтални реда, за да се подчертаят трите части в японския, които включват традиционно пет, седем и после отново пет она (един японски он съответства на сричката при европейските народи).

Едно от най-прочутите японски хайку е това на Башо:

古池や蛙飛込む水の音

Което се разделя на онове по следния начин:

furuike ya

(fu/ru/i/ke ya): 5 она

kawazu tobikomu

(ka/wa/zu to/bi/ko/mu): 7 она

mizu no oto

(mi/zu no o/to): 5 она

Моят превод през английски, спазващ стъпката е:

старо езеро

една жаба подскача

звук на водата

Заради съвременните виждания и практики е трудно хайку да се определя само на принципа на структурата си. По тази причина в английския са въведени три правила, които би трябвало да се спазят, за да бъде оприличено произведението като хайку. Те важат и за българския език:

• Използване на три реда със 17 срички (5-7-5) в тях.
• Използване на kigo (яп. букв. - дума или фраза, описващи сезон)
• Поставяне на цезура в хайкуто - възможно е да бъде препинателен знак - цезурата има за цел да противопостави и сравни две събития, картини или ситуации

Още информация, етимология и история на хайку, можете да откриете в Уикипедия. За съжаление е на английски, а българският вариант е твърде кратък и не съдържа почти нищо, което може да помогне на някого…