„Харун и морето от приказки” на Салман Рушди

След като твърде убедено и категорично вмених на Христо Блажев, че „Харун и морето от приказки” на Салшан Рушди съвсем не е за деца, взех, че я прочетох и се оказа, че си е баш детска литература (за разлика от „Среднощни деца”, хехе). „Харун и морето от приказки” е толкова далечна от шедьоврите на Рушди като „Сатанински строфи” и „Срам” например, но същевременно стилът, майсторството и чистата гениалност на британеца от пакистански произход прозират съвсем ясно даже да си като мен литературен аматьор.

Оказа се, че книгата е една прекрасна композирана и изпипана история – със стилистиката на детска приказка, но с дълбочината на сериозен роман. Разказва се за един много, много тъжен град (чийто фабрики за тъга са толкова продуктивни, че се налага и да се изнася към други места) и един разказвач на приказки – сладкодумен и добродушен мъж, чието изкуство да измисля истории е единственото хубаво нещо за жителите на града, толкова тъжен, че не може да си запомни името.

Всъщност обаче излиза, че разказвачът Рашид не просто си измисля историите – той ги черпи от приказното море на приказките, намиращо се на малък спътник на Земята, една втора Луна, която се движи толкова бързо, че хората не могат да я видят. Морето на приказките обаче е в опасност, защото злите чупвали, които мразят словото и се обричат на клетва за мълчание, се опитват да запушат исконния извор на приказките. И в един момент се оказва, че разказвачът Рашид и неговият храбър син Харун са в центъра на събитията по спасението на Морето.

Това, което изключително силно впечатлява в историята на Рушди, е необичайният синтез между класическа арабска приказка, всички онези шейхове, лоши везири, екзотични сцени, и съвременна фантастика – героите боравят със сложни машини, технологиите им са по-усъвършенствани от нашите например, контролират въртенето на собственото си небесно тяло с апарати П2СЗО (Просто прекалено сложни за обяснение). А това доставя убийствено удоволствие.

Мога да си представя колко интересна би била „Харун и морето от приказки” на едно малко дете – първо, то ще види познатите приказни модели, които знае от старите бабини истории, но второ, ще срещне новото, онова, което така или иначе вече започва да опознава, но остарелите сборници с приказки просто няма как да предложат на въображението му.

Съветвам ви искрено да си намерите „Харун и морето от приказки” на Салман Рушди – пък дори и да не сте дете и не сте родител. Писателят определено има какво да предложи и с какво да ви изненада.

Не пропускайте и другите ми представяния на детски книги!