„Хайку войни“ се разразяват в романа на Дейвид Ланю

Книжната ми суша беше яростна разтърсена от едно новопрочетено романче. Романче, но не защото не е страхотно, а защото се чете за има-няма час и половина, и то ако мислите ти са заети и с други неща. Със сигурност обаче те завладява и не можеш да го оставиш на мира, докато не прочетеш и последната страница – аз например имах няколко оставащи часа за предаване на курсова работа, не бях написал и ред от нея, но това не ми попречи да си поседя кротко и да си чета „Хайку войни“ на Дейвид Ланю.

С малко прискърбие научих, че всъщност това не е втората му книга след „Човекът, който пишеше хайку“, а третата, но какво да се прави, преживях го. „Хайку войни“ е една наистина прекрасна история, погледната през очите на едно… порче. То, разбира се, не е обикновено порче, а древен духовен водач, изпратен на мисия да се погрижи за правилния път на един Поет.

И така се започва – от първия им плашлив контакт, та до финала, където няма да казвам какво се случва, за да не го прецаквам.

Сюжетът се върти около страстта на Поета да пише хайку – прочутите японски поетични форми, изричани на един дъх (впрочем щеше да е добре преводачът да не ползва всеки път този конструкт, но, както се казва, бели кахъри при положение, че всичко останало в превода е брилянтно). В един момент Поета се оказва доволно влюбен в прекрасна учителка по йога и член и съосновател на хайку-клуб.

Да, обаче амбициозната му съоснователка се хваща със задачата да се организира Национална хайку конференция – и там Поета получава „престижната“ длъжност емоционален пазач, която се изразява в това да внимава представителите на трите големи (и яростно враждуващи помежду си) японски школи да не се избият.

Целият роман е изпъстрен и с хайку, чието качество, струва ми се, е доста високо. Особено интересно е, че не става дума за клиширани сантиментални „природни“ хайку, каквито можеш да видиш под път и над път, а наистина модерни съвременни тристишия (поне на български), където съдържанието доминира над формата.

И да, някои от тях определено са шедьоври и дори приятният забавен стил на повествованието на Дейвид Ланю понякога бледнее пред тях.

П.П. Не мога да се стърпя и ще публикувам няколко от тях, които безкрайно ме впечатлиха. Надявам се новите ми приятели от издателство „Изток-Запад“, на които покорно благодаря за предоставената книга, да не се разсърдят.

четири момченца във фонтана –
две от тях
са истински

в нежнорозовата светлина

пребиват

един човек

тя е гола в коридора

надявам

очилата

тиха нощ, свята нощ

трима

на бара

П.П.2. Колегата Блажев също има доста позитивна оценка за “Хайку войни”.

Comments

  1. Наталия says:

    Напълно споделям казаното – чудесно книжле, вече обикаля приятелите ми, но се надявам скоро да си го прегледам пак.
    Преводът наистина е брилянтнен, а критично настроеният читател няма за какъв друг недостатък да се хване, освен за спорната форма за мн.ч. “виолончела” вместо “виолончели”… ама тя затова си е спорна…
    И кой ти гледа недостатъци, когато лекото, но смислено и зареждащо четиво винаги е било рядкост…

  2. tinder just for hookups

    „Хайку войни“ се разразяват в романа на Дейвид Ланю | Литературата Днес

  3. free senior dating sites over 60

  4. free online chat dating sites

  5. free dating online com

  6. dating sites free for ladies

  7. 100 free best dating sites

  8. single parent dating sites free

  9. poland dating site free

  10. asian dating site for free