Как се пише хайку? Дейвид Ланю и „Човекът, който пишеше хайку”

Винаги съм харесвал хайку, но съм го възприемал като нещо твърде сериозно, почти наддуховно, с което шега на бива. Е, „Човекът, който пишеше хайку” на Дейвид Ланю абсолютно ме обори и то без да сваля божествената окраска на традиционните японски миниатюри.

Историята е за един селски младеж, който мечтае да стане поет и един ден блянът му се сбъдва – издекламира свое хайку на великия учител Чаша-чай (той е и единственият персонаж базиран на реална личност – прочутият Кобаяши Иса) и е приет за ученик на хайку-майстора. Зъбльо, така се нарича пишман-поетът, всъщност се оказва доста добър в творенето и единственото, което му трябва е да усвои духа на хайку – или да подражава на охлюва, катерещ Фиджи, както самият Ланю казва в едно от своите обръщения към читателя.

Романът е нацепен на части – действието ту е в Стара Япония и следва приключенията на Зъбльо, Чаша-чай, трима странстващи поети (песимистичният и черноглед Куро, вечно пияният веселяк Мидо и Широ, който безмълвно изрича всяко свое хайку) и един безнадеждно погубен от любов даймийо, ту се пренася в Ню Орлиънс, където самият Ланю следва словата на Буда и ги записва със старата си химикалка „Бик”. Времето и пространството обаче, под кукловодската писалка на Ланю, често се преплитат – така и в един момент Зъбльо се оказва влюбен в една от приятелките на Ланю, а писателят се оказва лице в лице с едно от ключовите места в живота на младия поет, живял преди почти две столетия.

Със сигурност обаче традиционната ви представа за хайку и сериозните стари японски поети ще бъдат преобърнати – и то в положителен смисъл. Инсигнацията на Зъбльо като поет например се случва, когато той довършва едно хайку на учителя си… изписано с пикня в снега (разбивайки леда/прас!/отидох в нужника). Или пък литрите саке, които се леят по време на поетичните сбирки и гениалните стиховете, които се раждат, разбивайки на пух и прах пуританските възгледи на „възвишените” читатели.

Цитирам ви и четири от любимите си хайку в „Човекът, който пишеше хайку”, като се надявам, че издателство „Изток-Запад” и преводачката Светла Христова няма да се сърдят. Просто няма как обаче толкова невероятен превод да не бъде споделен с повече хора!

мастиленочерен гарван

в мъртвилото

на белотата

озарена от луната

лакомница –

котка сред боклука

върба, луна

и река…

от саке!

не свети луната

в очите

на мъртвата котка

Абсолютно препоръчвам „Човекът, който пишеше хайку” на Дейвид Ланю – както и колегата Блажев впрочем. Особено ако Япония ви е интересна, а хайку-поезията ви е присърце – защото, освен всичко друго, романът е и брилянтен наръчник за писане на традиционните миниатюри!

Comments

  1. зори says:

    Ха-хаааа – някой се е забавлявал. 😉
    Щом има препоръки за това – интересно какво ще е мнението за “Смеещият се Буда ” и “Хайку войни”?

  2. Петър says:

    Наистина интересно заглавие, + добър превод. 🙂

  3. angry says:

    книгата ще я смукна задължително, но ми прави впечатление, че стиховете, дадени тук, не отговарят много на каноните за хайку. вярно, има природа, но е някак неопределена.