Филип Рот – как един мъж се превръща в женска Гърда

„Но най-странно, най-необяснимо от всичко е как могат авторите да вземат такива сюжети. Признавам, че това е съвсем неразбираемо, това е наистина… Не, не, съвсем не разбирам. Първо, няма абсолютно никаква полза за отечеството, второ… но и от второто пак няма никаква полза. Просто не зная какво е това…“, пише Николай Гогол в заключението на разказа си „Нос“, след като е описал абсурдната история на човек, който се събужда без нос, а после го вижда как се разкарва из града, представяйки се за човек, и дори успява да си говори с него. Маркес пък казва за „Метаморфозата“ на Кафка (където всички знаем, главният герой една сутрин се събужда преобразен в хлебарка), че когато е започвал да пише, въобще не е имал представа, че има право да го прави по този начин.

Точно това прави и Филип Рот в новелата „Гърдата“. Това, че чак сега излиза в България обаче не трябва да заблуждава – всъщност „Гърдата“ е издадена през 1972, само три години, след като Рот написва прочутия си „Синдромът Портной“. Така де, разликата в класите е забележителна, а „Гърдата“ изглежда по-скоро като литературен експеримент, който Филип Рот сякаш се е чувствал длъжен да направи с оглед на натрапчивата си свободолюбива еротична мисъл.

Та „Гърдата“ разказва от първо лице историята на млад американски литератор, който след кратък инкубационен период на някакви непознати сиптоми на кожна болест се превръща в женска гърда. Не обаче стандартна красива част от дамски бюст, прикрепен към съразмерно тяло, а една напълно самостойна гърда, тежаща 70 килограма и висока 183 сантиметра. И със зърно, стърчащо на 30 сантиметра пред нея.

Това зърно се оказва и ключов елемент в историята.

Оказва се, че там някъде са съсредоточени органите за говорене и слушане на професора, но и то е израз на завишения му сексуален нагон – особено като се има предвид, че всеки ден бива старателно измивано и съответно еротично стимулирано. Звучи гадно – и наистина е, но кой е казал, че литературата трябва да е сантиментално описание на красиви образи?

Професор Джон Кепеш, или „Гърдата“, ако предпочитате, преминава през дълъг период на себеопознаване. Какво друго може да прави, като се има предвид, че денонощно просто лежи в нещо като хамак, не може да вижда какво става и контактува единствено с доктора си, медицинска сестра и санитар, както и баща си и приятелката си (като един от великите моменти е неговата дилема дали и той би я подкрепял, ако се бе превърнала в гигантски мъжки пенис).

Един баща пуритан, когото не виждаме, но който вътрешно мрази онова, което е сина му, но го приема заради родителската любов; любимата жена, готова на всичко да облекчи страданията му; един професор с необичайна реакция… И най-вече – един мъж, който не разбира защо се е превърнал в женска гърда, търси начини да продължи живота си и най-важното – опитва се да задоволи неудържимата си възбуда.

„Гърдата“ е психологическа драма – всичко е пречупено през невиждана досега призма – мъжка гледна точка и окуляр – женско зърно. Самият експеримент е твърде интересен, за да се зачеркне с лека ръка. А и леката фрустрация след прочита, въздействието, оказано върху читателя, струва ми се, никак не са за подценяване. Защото Филип Рот си го може – дали ще пише за импотентен дядка, влюбен до полуда в млада писателка, или за професор по литература в оковите на огромна гърда, все от пишещата му машина излиза без съмнение качество.

Comments

  1. Сартъровски екзистенциализъм, реторика като от порно списание, хормонална фантастика и всичко това съчетано в един безумен полет на въображението, надминаващ всички граници на реалността. Тотална лудница е тази книга!

  2. radrakis says:

    очудвам се, че на моите години(67),тази книга не само ме е сграбчила, ами че точно такова четиво ми е липсвало някога…