Провалът на “Книгите при хората”

Вчера написах следния пост, в който остро критикувах несъстоялия се тази година Пролетен Панаир на книгата в НДК и опита той да бъде реорганизиран като събитие в The Mall of Sofia. Написах поста и си казах – може пък да греша, може и да са се получили нещата, ще отида, ще видя и ще се уверя със собствените си очи.

Е, отидох и се уверих в мизерността на събитието. Като се качи човек на първия етаж вижда най-напред щандовете на организаторите – “Бард” и “Сиела”, с по 20% отстъпка, както си му е редът. По-встрани има други, доста по-малки издателства (дори такива, които не са се мяркали на Панаирите досега). Прикрити, прикрити, но и непредлагащи почти нищо атрактивно и интересно. Щандът на “Жанет-45” ме разочарова малко – досега винаги купувах от тях по някоя и друга книга, но днес нищо не ми хвана окото. Но дори книжният фонд в момента да е слаб, поне продавачите преди бяха мили и отзивчиви. А тези си пиха кафе, хапваха нещо и си обменяха клюки със съседите. Слаба работа…

Няма информационно бюро, това прави силно впечатление. Обиколих два пъти и внимателно го търсих по всички краища, но не го намерих. А щом аз не съм успял след щателно проучване, то не знам как хората могат въобще да го издирят. Виж, на видно място беше поставена една масичка, където се тества крем против бръчки.

И накрая, освен всичко така слабо организирано, ще отбележа, че подобно събитие без участието на издателство Colibri, което в момента издава може би най-често много качествена литература, и без огромния книжен запас на “Хеликон”, обединяващ практически всичко, просто не се получава.

Както и да си криви душата човек, няма никакъв смисъл от “Книгите при хората”, освен да се възползва човек от 20% отстъпка…

Comments

  1. Нали ти казах, че няма интерес към книгите!? Затова няма и панаир!

    А ти ми се пенявиш, дърпаш се като циганче в канцелария и ставаш смешен.

    Такива са РЕАЛИИТЕ, мой човек! Повсеместно опростачаване и оскотяване. А нашио тръгнал да прави сайт за литература… Бравос!

  2. Г-н Апостолов, имате проблем с езика. Понятието “реалия” значи нещо съвсем различно от смисъла, който влагате в него. Всъщност реалията е културен, социален, политически или друг термин от друг език или от миналото, който се използва в първичния си вид, защото е непреводим.
    Колкото до поста ми – твърдя, че е провал не защото има книги, а защото няма организация, достатъчно реклама и подходящо място за провеждане.

  3. nik says:

    и аз останах разочарована, че няма щанд на “Колибри”

  4. Няма реклама и пр., защото НИКОЙ не е склонен да отделя пари за нея. Тъй като НИКОЙ не се интересува от книги.

    И най- маститите български писатели издават своите книги с много зор и неприятности. Тиражите НИКОГА не са повече от 500 екземпляра. И те залежават с години!…

    Това са РЕАЛИИТЕ, това! Изтрезнейте най- сетне и не ставайте за смях с усуканите си и несъществени драсканици.

  5. Никой не се интересува от Вашите книги. За сметка на това български автори като Алек Попов, Георги Господинов, Виктор Пасков и много други публикуват книгите си не просто в голям тираж, но и, когато те се изчерпят от пазара, ги преиздават. Това е реалността. Пак Ви повтарям да усвоите определени лексикални норми преди да ги използвате и да се правите на по-интелигентен, отколкото сте.

  6. Моите книги се разграбват. Те МНОГО се търсят.
    Споменатите от вас автори не могат да продадат толкова книги, колкото гениалният Апостол Апостолов. Това е видно от продажбите, но ти, Мунчо, не знаеш това. Ти всъщност почти нищо не знаеш за реалния свят на днешната литература.

    Няма НИТО една моя книга, която да е залежала. Апостол Апостолов е голям, гениален творец, Мунчо.

    Н. В. Пазарът го доказва. А при капиталзима (набий си това в тъпата кратуна) САМО Н. В. Пазарът има думата!!

    Така е, льольо, а мненията на такива примитиви като теб са без значение. Ти си никой и нищо; ти си една анонимна нула от задния двор на Европа!

    А сега си бръкни, па свирни, ухапи се по гъза и влизай обратно в “Под Игото”, Мунчо!

  7. roujkabg says:

    Аз пък да си призная имам твърде негативно отношение към рекламите, защото у мен винаги е оставало усещането, че целта на рекламата не е да лансира качествена стока, а тъкмо обратното- трудно продаваемите.

    Няма реклама, на която да съм се доверила
    и в последствие да не се почувствам разачоравана и измамена като балък.

    И май баба ми ще излезе права, че хубавата стока няма нужда от реклама, тя се продава сама.По- добре довери се на приятел, отколкото на комерсиални непознати.

    Не съм била на това изложение, но Ви вярвам, че е липсвала добра организация, защото също съм била свидетел на различни мероприятия лошо организирани с още по- лошо подбран персонал, който е там, за да отбие номера, а не да бъде в услуга на гражданите, че и на фирмата, която им плаща.

    Нели за туй народа казва:
    “Хубава работа, ама българска”.

  8. nname.org says:

    книжарниците не са изчезнали, значи има още остатъчен интерес към книгите и четенето от хартия

    няколкото добри български автора са изчерпани и трудни за откриване

  9. Свилен says:

    Не му е тука мястото, ама в лудницата имат ли интернет и връзка към външния свят бе Апостоле?

  10. С голям интерес прочетох постинга и последвалите го коментари.Няма какво повече да добавя,мисля,че всички сме единодушни:българинът предпочита да простее…Огледайте се,тънем в простотия..Аз съм на 21,моят набор 87 сигурно е последното поколение,активно интересуващо се от книги…Жалко е,това прави нацията проста.А когато нацията е проста,тя има нужда от простички удоволствия,кръчмички от време на време,филми,дръпнати от нета,малоумни предавания по телевизията.И това и стига.И е доволна.И е беззащитна и лесно манипулируема.Не намеквам за никакви конспирации.
    Рязкият спад на четящите хора е проблем не само у нас обаче.Повсеместно е.И това е жалко,хората не знаят какво удоволствие изпускат.
    За издателство Колибри също съм много съгласна с теб- от тях се сдобих съвсем наскоро с невероятните “Годината на дивия заек” от Арто Паасилина и “Пубертет” на Анна Старобинец.Горещо ги препоръчвам на всички!
    Поздравявам те за решението да поддържаш блог за литература.Има хора,които все още имат нужда от тези неща.Затова,както спомена nname.org,книжарници все още има.

  11. Les Nuits Fauves says:

    Разбирам песимизмът на всички изказали се (с изключение на този на г-дин Гениалният Гледач на карти “Таро” – А. Апостолов – интересно как си е продал книгите като няма кой да ги чете). Искам обаче да изкажа и една оптимистична гледна точка.Ето аз съм на 17 год. , чета книги – и не говоря за “Хари Потър” и подобни, а смея да кажа, че намирам интерес в хубава световна и родна литература. Имам и познати на моята възраст, които споделят същата страст и любознателност.Значи, ето че не 87 набор е последното поколение, което се интересува от книги.Вярно – процентът на такива е много по-малък от този на зрителите на Биг Брадър на същата възраст, но все пак – има ни.Моите опасения са по-скоро, че няма бодра смяна от талантливи млади български писатели, доколкото съм попадала на автори с подобни претенции.Защото ако днес си млад човек, който е решил да се интересува от изкуство и да тръгне по по-различен път от сивата диктатура на живота за масово потребление, си засипван от всякъде с абсурдни, кухи, но иначе така “гениални” излияния на млади световно-неизвестни български “творци”, с връзки и претенции за концептуалност и величие.От страни погледнато направо изглежда сектантско и застрашава да спре всякакво развитие на талант у нас.
    Малко се отнесох в друг въпрос, но това , което искам да кажа е – не сте прави – ЕТО, има ни, ние сме млади, интересуваме се от литература, купуваме си книги.Вярвайте ми, движа се в среда и участвам в проекти с интелигентни, любознателни млади хора. Е вярно – малко сме – но това зависи изцяло от вас – от това как възпитавате децата си и какво участие взимате във възпитанието на младите около вас.За това ако картинката на интересите на българската младеж не ви харесва – единствено вие имате властта да я промените.И се надявам да го направите, както и да помогнете да се пресеят тези невероятни некадърници, които окопират сцената на българското изкуство.

  12. WeiqiM. says:

    Думата “реалия” (лат. realis – истинен, действителен, веществен) – предмет, вещ, а също и факт, социален процес, явление, существуващо в реалноя живот. Употребената в началото на постингите дума “реалии” е точно на мястото си. Определението за реалията, че “е културен, социален, политически или друг термин от друг език или от миналото, който се използва в първичния си вид, защото е непреводим” по-скоро се отнася до понятието за чуждица, в противен случай излиза, че реалията е реалия, бидейки “непреводим термин”, което обесмисля самото присъствие на такава хубава чуждица в лексикалния състав на българския език.

  13. valeria says:

    обичам литературата и книгите намирам начин да отделя средства но купувам сами стойностна литература.булевардните книжки на апостолов не са интересни за мене не чета безмислици.