Говорим си с Владислав Христов за поезията, пътя на пишещия и читателя, за фотографията и кратките прози, ин и ян, редакторите и кориците, смъртта и носталгията в стиховете му. Поводът – излизането на новата му книга, „Фи“. Причината – обичаме разговорите за стойностно изкуство.

Преслав Ганев: Колко време е писана „Фи“ – от първото до последното стихотворение?

Владислав Христов: В разстояние на две години са писани текстовете. Тя се появи като естествено продължение на „Енсо“ и се явява част от една трилогия, която ще приключи с третата книга – „Германии“. Това са текстове, свързани с пребиваването ми в Германия и нещата, които съм преживял в тази страна.

Тази книга ще затвори цикъла от три книги и по-нататък мисля да обърна внимание на кратката си проза. Натрупал съм материал и трябва по някакъв начин да видя как ще се разпознаят текстовете и как ще се оформи с времето книга с кратки прози.

Нещо повече за „Германии“? Тя ще е поетическа книга?

Тя си е стихосбирка, като предишните две и е готова. Искам да си изчака времето, защото поне една година е нужна от книга до книга, за да може да отлежи и в читателите, и в автора. В „Германии“ има доста неща, които излизат две години, след като съм се прибрал – словото и поезията искат повече отлежаване, нещата се появяват години след това, кристализират и могат да бъдат описани в стих.

Read more »