Author Archives: Преслав Ганев - Page 40

Ето кои са тримата печеливши от томболата за „Деград“!

Posted by on March 8, 2011 94 comments

И поредната томбола с раздаване на книги изтече – този път наградите бяха три сборника „Деград“ с автограф на автора Васил Георгиев (и осигурени с любезното съдействие на CIELA). Е, преди минути чрез онлайн-генератора за случайни числа избрах и тримата печеливши – номер 13, номер 104 и номер 60 – от общо 118 участници.

Наградените са Пънар Кязим-Зинал, Ренета Костадинова и Яница Христова!

Честито! Могат да очакват скоро да се свържа с тях по мейл или телефон, за да уточним как и къде да им изпратя книгите!

Не пропускайте да следите за нови инициативи (такива ще има, обещавам)! Най-лесният начин е да се абонирате за RSS-емисията на Литературата Днес или да станете „почитатели“ на фен-страницата във Facebook. Друг вариант е да фаворизирате блога в своя браузър.

„Сянката на вятъра“ и Карлос Руис Сафон – класика от ново поколение

Posted by on March 7, 2011 81 comments

Към „Сянката на вятъра“ подходих със съмнения – очакванията бяха не просто високи (Милена Ташева, Аз чета), но и малко противоречиви – Христо Блажев от Книголандия почти се е разтекъл в ревюто си за романа, а вижданията ни за литература рядко се припокриват. Явно обаче това не се отнася за наистина добрата литература.

Карлос Руис Сафон е изключителен майстор на езика (както своите испаноезични предшественици впрочем, явно има нещо зашеметяващо в този език) – абсолютно брилянтен изказ, перфектна стилистика, без излишни думи, без нито веднъж дори да посмееш да си кажеш: „Е, това можеше и малко по-добре да се изкаже.“ Затова огромна заслуга има и вероятно най-добрата преводачка от испански език на български – Светла Христова (да, това името, свързвано на първо място с Борхес, а, вярвайте ми, да предадеш съвършенството на аржентиския бард, който облича поезията в проза, никак не е лесно).

Read more »

Милен Русков и „Захвърлен в природата“

Posted by on March 5, 2011 2 comments

Спомняте си, че през 2008 „Захвърлен в природата“ на Милен Русков страшно нашумя като един от безспорните шедьоври на новата българска белетристика, стигна до финала на наградите „Хеликон“ (може би най-безпристрастната литературна награда у нас), но изгуби от „Кръглата риба“ с 3:2 гласа. Аз така и не си я взех тогава, чаках ли, чаках, а когато най-накрая я прочетох в началото на януари 2011, изобщо не ми се пишеше за нея и отложих за два месеца по-късно.

Явно има нещо закодирано в романа на Милен Русков, което отблъсква, но поне аз не успях да разбера кое или какво е то.

Книгата всъщност е много добра, безумно увлекателна, елегантно забавно и някак твърде смислена за нова българска проза. Разказва за помощника на човека, който открива Европа за ползването на тютюна – реално съществувалия Николас Монардес. (в действителност през цялото време, докато четях, се чудех дали е случайност колко реално ми звучат някои факти от романа – оказа, че не е било случайно и докторът, както и цитираните в книгата негови трудове съществуват наистина)

Read more »