Знаковият за съвременната американска литература Джонатан Франзен, автор на „Поправките“ и „Свобода“ (ИК „Колибри”, 2013) разказва за книгите, които са го изградили като човек и писател, в интервю за Entertainment Weekly… но не пропуска и да отбележи кои са авторите и книгите, които смята за силно надценявани.

(Книгите, които нямат български издания, са изписани на английски език и с превод на български в скоби – Бел. пр.)

– Любимата Ви книга като дете?

– Обичах всичко с говорещи или мислещи животни – Алън Милн, поредицата за Нарния, „Доктор Дулитъл“, „Шумът на върбите“ (от Кенет Греъм, б.пр.), страхотните комикси за Фъстъчетата. Това сега изглежда малко странно, имайки се предвид, че се страхувах от кучета, а родителите ми не ми позволяваха да имам домашни любимци – с изключение на хамстерите и костенурките, които си умираха за мен и които аз така и не обикнах.

– Коя е любимата Ви книга от задължителните училищни списъци?

– Мисля, че „Краят на детството“ на Артър Кларк, в осми клас. Тя ме направи фен на научната фастастика за много години напред. И до днес я намирам интересна, тъй като разказва за свършека на света заради създадено от децата единно всеобщо съзнание. Кларк вижда това чрез телепатията, но според мен има аналогия със съвременните социални мрежи.

– Коя книга наистина Ви оформи като писател?

– Бих споменал „Harriet the Spy“ („Шпионката Хариет“, б.пр.) и по-късно „Процесът“ на Кафка. Общото между тях са главните герои, които са толкова добронамерени и морално разколебани.

Read more »