В един разказ на Кафка се разказва за акробат на трапец. Артистът е фанатичен, когато става дума за трапеца му – храни се и дори спи на него, без значение има ли представление или не. Когато циркът отива в друг град – акробатът едва пътува с влака – в отделението за багаж в купето, свит, притеснен и очакващ пристигането, за да се качи отново на трапеца, който е първото нещо, което се прави в цирка след издигането на шатрата. Един ден обаче, по време на едно такова междуградско пътуване във влака, импресариото, който пътува в купето заедно с акробата, го чува как започва да хлипа и да плаче тихо. Оказва се, че артистът иска втори трапец – и не може да проумее как досега се е справял само с един.

Кафка е удивителен в предаването на чужди емоции в кратки разкази – а метафората с акробата превърна текста в един от любимите ми.

Мислейки си как да започна да пиша за „Измислици” на Борхес (а и въобще за него) натрапчиво се появяваше мисълта за разказа на Кафка – защото аржентинският писател е точно вторият трапец в литературата, без който осъзнаваш в един момент, че не можеш и нищо вече не е същото.

Read more »