Как да пишеш ревю за толкова божествено красива книга?
„Птичият събор“ на Петер Сис е издание, което непременно трябва да подържите в ръцете си. Не е изключено, разбира се, в книжарницата цената от 35 лева първоначално да ви отблъсне. За миг обаче стиснете зъби, хванете книгата и я разгърнете.
По дяволите, ако не простенете от удоволствие!
ОК, ще започва ревюто за „Сонет 130“ малко непривично за себе си.
Един куп хора, чието литературно мнение ценя, си изплакаха очите по нея – това бяха Мила и Габи в „Аз чета“, Книгозавъра, за капак и „Книголандия“, който почти и мен разрида с прочувствения си текст. Какво да правя, захванах Ганка Филиповска и я започнах със силен ентусиазъм. Така и не ме грабна обаче, до самия си край.
Това ревю не е напълно представително за мнението ми – то е подчертано негативно и безсърдечно и изброява всички недостатъци на „Сонет 130“, които според мен съществуват в книгата. Онова, което може би ми е допаднало – запазвам за себе си.
Ако искате добро мнение, прескочете до края на този текст.
Влюбѝ се в куче, което чете! Това куче знае най-добре пътя до Софийския панаир на книгата в НДК и за нула време ще те преведе с радостен лай през натрупалите преспи на баналната литература към най-добрите книги.
Четящото куче изобщо няма да се трогне от повечето напудрени и бляскави афиши за това или онова, а безпогрешно ще те побутва с муцунка към заглавията, които не трябва да пропускаш – а когато им обърнеш внимание, щастливо ще те облизва по лицето.
 |
   |
Скорошни коментари