Владислав Христов: Пътят на читателя е не по-кратък от този на поета

Владислав Христов

Говорим си с Владислав Христов за поезията, пътя на пишещия и читателя, за фотографията и кратките прози, ин и ян, редакторите и кориците, смъртта и носталгията в стиховете му. Поводът – излизането на новата му книга, „Фи“. Причината – обичаме разговорите за стойностно изкуство.

Преслав Ганев: Колко време е писана „Фи“ – от първото до последното стихотворение?

Владислав Христов: В разстояние на две години са писани текстовете. Тя се появи като естествено продължение на „Енсо“ и се явява част от една трилогия, която ще приключи с третата книга – „Германии“. Това са текстове, свързани с пребиваването ми в Германия и нещата, които съм преживял в тази страна.

Тази книга ще затвори цикъла от три книги и по-нататък мисля да обърна внимание на кратката си проза. Натрупал съм материал и трябва по някакъв начин да видя как ще се разпознаят текстовете и как ще се оформи с времето книга с кратки прози.

Нещо повече за „Германии“? Тя ще е поетическа книга?

Тя си е стихосбирка, като предишните две и е готова. Искам да си изчака времето, защото поне една година е нужна от книга до книга, за да може да отлежи и в читателите, и в автора. В „Германии“ има доста неща, които излизат две години, след като съм се прибрал – словото и поезията искат повече отлежаване, нещата се появяват години след това, кристализират и могат да бъдат описани в стих.

Read more »

Заредете се с въздух за „Хиляда сияйни слънца“

Забелязали ли сте как книгите понякога ви преследват?

Една книга просто си ви избира и започва да върви след вас. Използва приятелите ви, дори родителите ви, появява се на местата, на които най-малко я очаквате. Книгите могат да го правят с години – точно толкова дълго, колкото им се дърпате. И разбира се, накрая ви хващат. А на всичкото отгоре ви карат да вярвате, че вие сте взели решението да разберете какво искат от вас.

Грешка. Изборът е техен. Добрата новина е, че книгите са благородни – позволяват ви да ги отворите не по-рано от точно навреме. Последната ми „преследвачка“ е „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни.

Read more »

„Портокал с часовников механизъм“ – това е безизходица

Портокал с часовников механизъм

Има няколко изключителни страници в „Портокал с часовников механизъм“.

Несъмнено около тях се върти цялата мощ на книгата – преди достигането им бавно и напоително се разстила напрежението, след тях е време за малко разхлабване и за социално-нравственият елемент, който Бърджес държи да изтъкне.

И така – струва ми се, че тези страници са едно от най-добрите неща, които съм чел. Бих прекарвал часове с „Портокал“-а стига пак и пак да мога да ги преоткривам, защото са сред най-блестящите и помитащи илюстрации на безизходица, на които съм попадал в книга.

Read more »

Страница 13 of 136« Първа...111213141516...2030405060...Последна »