Литературата Днес

26 октомври бе денят, в който издателство “Colibri” пусна в продажба пълния текст на сборника на Труман Капоти – “Музика за хамелеони”. През 1981 “Народна култура” издаде осем от разказите в него и новелата “Дялани ковчези” и водена от цензурата съкрати цели пет шедьовъра на писателя, в които открито се говори за секс, хомосексуализъм и неприемливи за комунизма политически системи.

[Чети нататък →]

Преди няколко седмици разглеждах класациите за най-продавани и популярни заглавие на големите книжарници. Впечатли ме успехът на една българска книга - “Английският съсед”, която, ако не се лъжа, дори беше в по-горната половина от таблицата ТОР10 на “Хеликон”. Неин автор е Михаил Вешим, чието име нямах честта да познавам, но след кратко проучване открих, че е настоящият главен редактор на вестник “Стършел”. И тъй като не харесвам хумора на това издание, казах си, че вероятно и романът няма да ми допадне. Купих си го и започнах да го чета.

Оказах се прав, не ми допадна. Идеята като че ли си има своите трески за дялане, но като цяло би могла да мине за прилична. Сюжетът се върти около англичанин, попаднал в българско село, където царува фразата “българска му работа” и всеки се стреми да изпързаля другите, за да му е добре на него. Но да не разкривам подробности, ако някой иска да я чете, лесно може да си я намери.

[Чети нататък →]

Това заглавие носи новата книга на Виктор Пасков. Тя е сборник с разкази от понеделник е вече на пазара. Огромно удоволствие бе за мен да видя, че тя е излязла тъкмо в този ден. И то причината е доста интересна - на 16-и (понеделника де) защитих с отличен своята дипломна работа, изследваща основните теми в творчеството на писателя. Любопитно съвпадение, но сега ще насоча вниманието ви към самата книга.

[Чети нататък →]

Преди време бях провокиран от дискусията в блога на М, отнасяща се до пълния член. Написах един пост за това, щастлив съм, че той се зарадва на интерес от страна на читателите ми. Също така пуснах една анкета. За съжаление, отсъствието ми от София за няколко дни стана причина да пропусна стотния вот в нея, за да я затворя. Сега я приключвам, след като в нея са отчетени 107 гласа. Ето го и крайния резултат:

 Loading …

Мисля, че е повече от убедителен резултат. Цели 84 гласа се събраха в полза на пълния член. Считам това за почти пълен успех, като се има предвид, че други четири вота бяха “нямам мнение”. И така, оказа се, че само 19 са гласовете “против”. Това прави по-малко дори от 20%, така че: Ликувай пълен член!

Редовните, а и не съвсем редовни, посетители на блога със сигурност са забелязали банера горе вляво под надслов “Тя идва”. Всъщност това е безвъзмездна услуга от моя страна към писателя Момчил Николов, чиито текстове безкрайно харесвам.

Целта на този банер беше да води читателите към сайта на т.нар. Кръгла риба, който се намира ето тук. Никъде в него не се споменаваше, че става дума за книга - за да се заостри вниманието на четящите го. Доколко това е успешно не знам, но ето че романът “Кръглата риба” е вече факт. Сега ще поместя тук рецензията му от сайта на издателите:

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. За Апокалипсиса, чийто вестител е Кръглата риба – митично чудовище, възкръснало от Дните на Сътворението за Последните дни. Край, предречен от древни еврейски и христянски книги, от пророци и гадатели. И не само от тях. Според гуруто на модерната физика – професорът по математика на Кеймбриджския университет Стивън Хокинг, шансът човечеството да преживее двайсет и първи век е точно 50%. Не е много.

Освен името на Стивън Хокинг, в романа на Момчил Николов са забъркани и други любопитни имена – Айнщайн и Нилс Бор, доктор Джон Дий (средновековен английски учен, алхимик и маг), Ленард Съскинд (физик, създател на супермодерната Струнна теория). И още: Бременските музиканти, Свен Ват, Хитлер, Кенеди, Джими Хофа, Berbatov.

Съдбите на тези известни личности по странна, но закономерна логика се преплитат със съдбите на жителите на няколко американски града. Сред тях са едноок чех-музикант, кубинска емигрантка, антиквар, вярващ в религията на електронната музика, аутист, чиито родители са се самоубили ритуално, вманиачена пенсионирана учителка по рисуване и още много други забавни, симпатични или просто луди персонажи. Важна роля във фабулата играят също абсентът, морските крави, сюнгерите и тайнственият Орден „Златна зора”.

Историята започва някъде през шейсетте години на двайсети век, на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк, и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с… един ангел. Да, защото освен хора, в голямото приключение участват и ангели. Или поне един от техния род, Рамиел, който най-вероятно е от водачите на така наречените Наблюдатели – двеста ангела, прокудени от Бог в древни времена на Земята и оковани заради делата им в пещери, на място, наречено Ермонската планина. Срокът на тяхното наказание, според една от най-мистериозните книги на всички времена (Книга на Енох), е точно 70 поколения – срок, който може би вече е изтекъл. Рамиел е преследван от Марвин – бивш агент на тайните служби, който въпреки недвусмислените знаци на Съдбата е превърнал залавянето му в своя фикс идея. Точно от негово име се води и повествованието в целия текст. Началото на романа и уникални видеокадри можете да видите в неговия сайт: www.roundfish.net

Кръглата риба е книга, която въпреки своите почти 500 страници се чете на един дъх. Изключителна книга – сериозна и същевременно забавна. Книга, след която най-вероятно ще се замислите.

За света, в който живеем.

Съвсем скоро ще публикувам информация за предстоящите публични представяния, другите и тази книги на Момчил Николов, както и малко биографични данни за писателя, който, за съжаление, не е много добре познат на българския читател. Така че очаквайте го!