„Балада за Георг Хених“ – Викторе, ти, който си на небето!

Ой, ой, ой! Завърших ревю за любима книга, което години наред не смеех да започна!

Нека ви разкажа какво точно се случи. Преди години, може би 7-8, прочетох сборника „Алилуя“ на Виктор Пасков и се влюбих безусловно. Оттогава все го отварям, чета си части от него и примирам от възхищение. През 2007 г. завърших гимназия с дипломна работа за Виктор Пасков, 2-3 години по-късно изнесох нещо като доклад върху част от творчеството му на една литературоведска конференция.

През това време бях чел „Балада за Георг Хених“ от кора до кора два пъти – а сигурно десетки пъти съм я разгръщал и зачитал просто така, да си припомня. След като преди по-малко от месец „Студентът по хармония“ ме отнесе, нямаше как да не се върна към „Балада“-та. Минах през чудовищно великия „Ти, който си на небето“, а след това се оставих и на самата повест да се стовари върху ми.

И о, триста богове, тази книга е най-нежното, най-хармонично и най-трогателно нещо, излизало изпод перото на българин!

Read more »

„50 нощи в сиво“ – където „Хай Клуб“ среща хентай (18+)

Спомням си, едно време на последните две страници на “Хай Клуб” или някое от тия “бляскави” списания имаше еротичен разказ “от читатели”. Там пъшканици, завързани истории с братя и сестри, интересни пози, а-у – апотеоз на любовта сам със себе си за много млади хора (сигурен съм, че ги четяха предимно разгонени тийнейджъри, но пък срещу 90 стотинки какво ли качество да получиш).

И понеже тия четива пак се връщат на мода (обществена тайна – част от настоящите ни топиздателства са започнали бизнеса си с розови романи в началото на Прехода), няма как да не обърнем внимание на най-симпатично направените от тях. Като например “50 нощи в сиво” – така де, човек чете с очите си, което означава, че понякога може и да изключва мозъка и съответно анализирането на прочетенето от схемата.

Read more »

Балада за Виктор Пасков – Студентът по хармония

Чели ли сте „Балада за Георг Хених“?

Ако не сте, това ревю ще ви стори безсмислено. Ако не сте чували за „Невръстни убийства“, „Мартина“, „Германия, мръсна приказка“ или „Аутопсия на една любов“ – просто спрете до тук.

Защото сега ще пиша за „Студентът по хармония“ на Красимир Дамянов – книгата, която ме разтърси; книгата, която най-добрият приятел на Виктор Пасков пише за него няколко години след смъртта му.

„Студентът по хармония“ на Красимир Дамянов, описан като „действителен роман“. И наистина, звучи болезнено истински. Не е тайна, че Краси Дамянов е един от най-близките сподвижници на Пасков от периода в средата на 80-те, докато Пасков заминава за Париж (92-93-а), а след това така и не се връща за постоянно в България.

Read more »

Страница 21 of 136« Първа...10...192021222324...3040506070...Последна »