„Трънски разкази“ на Петър Делчев

Отдавна не ми се е случвало от началото до края на една книга да променя радикално мнението си за нея.

В случая – „Трънски разкази“, литературният дебют на Петър Делчев.

Сборникът с разкази в началото просто ме отчая, но реших да го дочета само защото е малко над стотина страници и не е чак такава загуба на време. (А и заради убийствения ентусиазъм на Блажев, който явно мило и драго дава за тази книга.)

Почти не намерих нещо за себе си в първите няколко истории – сюжети от трънски села, пропити със селския патос на смесица между Йордан Йовков, Елин Пелин и Хайтов, прекаляване на много места с използването на автентичния местен диалект в диалозите и стилистика, изпълнена със стари метафори, клиширани сравнения и почти пълна липса на оригиналност на езиковите фигури.

Read more »

„На изток от Запада“ – истинско бижу!

ОК, не знаех, че има български автори, които наистина пишат толкова добре,

затова може и летвата ми да е била малко ниска. Обаче „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков направо ме разби – кошмарно е, че я забелязах и прочетох чак след като се разшумя силно около нея заради наградата на ВВС за къс разказ.

(А за нея преди беше писал Блажев в Книголандия, но незнайно защо лековерно не съм го послушал веднага да я зачета!)

Почитател съм на наистина късия разказ – а Пенков пише по-дълги истории – 20-30 до 50 страници. Това от своя страна му позволява да се изстреля към майсторски висини. Той успява с някаква неумолима тежест да те разходи по протежението на историята си, по няколко пъти да те натъжи или разсмее, а накрая да те запокити така, че да не знаеш къде се намираш.

И това цели осем пъти!

Read more »

„Затворникът на Рая“ – липсващото звено на Сафон

Аз обичам Карлос Руис Сафон и неслучайно пламенно държах да съм сред първите в България, прочели и писали за поредната му, трета от тетралогията за Барселона, книга – „Затворникът на Рая“. След апологията на Христо Блажев и страхотното ревю ва Милена от Аз чета, идва и моят ред!

Към „Затворникът на Рая“ няма как да подходиш по друг начин освен с огромни очаквания, потекли лиги и запас от свободно време, за да не се налага нещо да прекъсва четенето. Ако не помните, преди този роман бяха игривото приключение „Сянката на вятъра“ (за което така и не измислих недостатък) и мрачната психо депресарска „Играта на ангела“, от която тръпки да те побият.

Read more »

Страница 29 of 136« Първа...1020...272829303132...4050607080...Последна »