Александър Баденфийлд – най-неразбраното дете в света

Александър Баденфийлд

Александър Баденфийлд е новият ми любим литературен герой.

12-годишното хлапе е сигурно най-онеправданото човешко същество и просто няма как да не ви разчувства.

Сашко е неразбрано дете – хората по презумпция го мразят заради лошата слава на семейството му, сираче е от малък, а като свирепа мащеха го отглежда злият и досаден иконом Уинтърботъм, който го лишава от всяка мъничка радост на детството.

Онова, към което нашият любимец се стреми, е всъщност хилядолетното търсене на напредналите умове на човечеството – достигането на свръхчовека, иначе казано – безсмъртието. В случая в „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ това са деветте живота на ленивата му и глупава котка, която така или иначе не ги заслужава.

Read more »

Светлозар Желев: Българската литература расте, но липсва сериозна критика

Светлозар Желев

На пазара се появи трети брой на литературното списание „Гранта”. То е издание с над 100-годишна история, но все още прохожда в България. Допреди малко повече от година, „Гранта” излиза само на три езика – английски, испански, италиански. Българският е четвъртият език, на който литературното издание живее. Новият брой има и нов издател. Защо, как и какви са очакванията на създателите на българската „Гранта”, разговаряме с главния редактор Светлозар Желев.

Наскоро излезе трети брой на „Гранта”. С какво този брой е по-различен от предишните два?

Първото и най-важно нещо е, че е с нов издател –„Жанет 45”. Това е голямата промяна. Иначе екипът и редакционната колегия са същите – аз като главен редактор и Валерия Иванова като отговорен редактор. „Революции” определено е много, много силен брой. Това е може би едно ново стъпало в развитието на „Гранта”.

От какво беше наложена промяната на издателя?

Издателство „Сиела” промени визията за бъдещето си и прецениха, че искат да излязат от проекта „Гранта”. Тогава поговорихме с Манол Пейков, управител на „Жанет 45”. Това е издателство, чийто профил чудесно съвпада с този на „Гранта”. Те като най-големия издател на българска литература от една страна, а от друга страна, поредицата на Манол Пейков за преводна литература, и то висока литература, са чудесно съчетание, така че нормално е „Жанет 45” да бъде новият дом на „Гранта”.

Read more »

„Човекът, който ядеше смъртта“ може и повече

Борислав Пекич - Човекът, който ядеше смъртта

Първо да уточним нещо – подходих към „Човекът, който ядеше смъртта“ със сериозни очаквания заради вдъхновени думи от Блажев, от ревюто му в Книголандия, както и от това на Книгозмея.

Ето какво знаех – действието се развива по време на Революцията във Франция, а централният му персонаж е невзрачен писар, чията работа е да преписва красиво смъртните присъди от Съда и да ги предава за изпълнение. Писарят, гражданинът Жан-Луи Попие, в един момент започва да яде листове с присъдите – по този начин той не само практически спасява някого от гилотината, но и освобождава себе си от трупаната с годините невзрачност.

А какво всъщност видях, след като прочетох „Човекът, който ядеше смъртта“? Борислав Пекич (Сърбия/Черна гора) създава в рамките на малко повече от 50 странички една фалшива биография – той преплита историята на своя Жан-Луи Попие пряко с реално съществуващи личности, събития, документи, но уточнява, че в крайна сметка Попие така и не фигурира никъде, освен в устното предание.

Read more »

Страница 29 of 154« Първа...1020...272829303132...4050607080...Последна »