Ужасна загуба е човек да не е чел Кърт Вонегът – това си го знаех отдавна, но чак сега най-сетне хванах книга на американеца – „Фарс или никога вече самота“. Като фен на дистопиите, няма как да излъжа, че романът не ми хареса.
Вонегът създава страшно тягостна апатична атмосфера през погледа на 100-годишен бивш президент на САЩ, живеещ в откъснатия от света и полуразрушен нюйоркски квартал Манхатън.
Настоящото ревю сигурно е най-отлаганото от мен в последните месеци (да не казвам въобще!) Сборникът „Излишната част“ на Вергил Немчев, признавам, го прочетох сравнително бързо и отдавам това на факта, че историите вътре са кратки (с изключение на една – може би най-отчайващата в цялата книга), а и обемът като цяло не предвещава повече от два часа лежерно зачитане (138 стр. всичко на всичко).
„Излишната част“ не ме очарова и това е мнението, което ще тегне почти през цялото време над това ревю.
Трябва да призная, че на Роберто Боланьо (ударението е на „а“) се точа отдавна.
След като бях възхитен от разказа му „Синът на полковника“ в първия брой на БГ Granta, се случи така, че в ръцете ми се озова сборникът „Телефонни обаждания“. Няма как да не сте го забелязвали по книжарниците, защото корицата му е просто изключителна.
Разбираемо подходих със свръхочаквания и… всъщност те бяха донякъде оправдани. Поне в началото едва ли има читател, който може да се оплаче – първият от трите цикъла в сборника („Телефонни обаждания“) е чудесен, а пилотният разказ е направен като биография на измислен писател толкова майсторски, че се наложи да проверя дали наистина такъв автор съществува.
 |
   |
Скорошни коментари