Как да напиша ревю за книга, която ме погълна и обсеби?
„Поправките“ е нещо като косъма, на който виси Дамоклиевият меч. Усещаш колко близо е фаталният момент, когато няма да понесеш прочетеното и емоционалната гилотина ще се стовари върху ти.
Джонатан Франзен те поставя в едно американско семейство, което по нищо не личи да се отличава от останалите. Старата Инид, готова на всичко да създава впечатление за по-висока класа. Сприхавият Алфред и склонността му към самосиндикални решения. Трите им деца – депресарят интелектуалец и тарикат Чък, прагматичния бизнесмен и мамино синче Гари и чаровната Денис с нейната неизяснена сексуалност.
Семейство Ламбърт, както всяко друго семейство, има своите проблеми, мръсните си тайни, вътрешни взаимоотношения и отблъскващи недостатъци, а Франзен тръгва от върха. Той бавно поема пътя от най-високата точка на пирамидата и плавно, през очите на петимата си основни герои (и още около десетина второстепенни) минава през плетеница, където 1) нищо не е каквото изглежда и 2) всеки развързан възел води към три нови.
„Поправките“ е книга на катарзисите, роман на депресията, творба, влизаща под кожата,
оставяща те без дъх, поглъщаща всяка минута, мисъл и сълза. Още в първите страници героите на Франзен ти стават близки, към средата вече си мислиш, че ги познаваш, а на финала всеки от тях е вече второто ти Аз.
Романът е и написан брилянтно. „Поправките“ се разказва по няколко различни стила – макар и да не е явно, в определен етап разпознаваш безпогрешно кой точно ти говори и в чии мисли си се вмъкнал – всичко това е поставено в детайлите, а съм убеден, че не съм засякъл и 70% от всички малки клопки на Франзен. (А преводачът, Владимир Молев, когото внимателно наблюдавам след „Съкровището от Зеленото езеро“, „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ и няколко други книги, е същински бисер за литературата на български.)
„Поправките“ те блъска в стена от проблеми, неумолими присъди, потулвани с години нерешими проблеми, фалш, измами и онова, за което в България казваме: „направих го за добро“. „Трагедията стана фарс“, казва в един момент един от героите на Франзен. Не обръщайте внимание на комичния елемент в романа – зад всяка усмивка се крият изплакани сълзи.
В целите близо 500 страници на „Поправките“ едва ли има и 10-ина странички, от които да не се изважда бисер, сентенция, афоризъм. Съжалявам, че твърде късно се хванах да си ги записвам, а и честно казано не ми се искаше да си накъсвам четенето за драскане на цитати.
Не позволявайте цената от 25 лева да ви откаже в никакъв случай.
„Поправките“ е книга, която трябва да усетите, и би било обидно и непазарно да струва по-малко (най-малкото – говорим за 500 страници с доста дребен шрифт). Искреният ми съвет е, че можете да си вземете Франзен вместо 2 или 3 други книги и изобщо няма да съжалявате. Или просто я заемете от приятел. Или я откраднете.
Направете всичко възможно „Поправките“ да мине през вас.
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
Comments are closed.