Препоръчва се за лица, които още не знаят, че обичат да четат

„Съкровището от Зеленото езеро“ на Луис Сакър е хубава история.

В нея малкият калитар Станли Илнатс се оказва в изправителен лагер, където глупа хлапета по цял ден копаят дупки. Що ги копаят тия дупки, метър и половина дълбоки, та и метър и половина широки, никой не може да каже. Едно само е условието – ставаш в 4,30 сутринта и след като си изкопаеш дупката, можеш да се върнеш в лагера изранен, изприщен и жаден.

Готиното при Сакър е, че изгражда около Зеленото езеро (където няма нито каквото и да е зелено, нито пък езеро) нелошо структурирано микрообщество. Няма демокрация и такива булшити, има си строга йерархия, всеки знае кой си и какво му е мястото, цари расова толерантност, а като във всяко село лудия в семейството все е изтикван извън общите дела.

Според Алекс Кръстев „Съкровището от Зеленото езеро“ спокойно може да се нареди до „Повелителят на мухите“ в уроците по социология.

Аз не съм съвсем убеден в това, защото човек трябва да има малко респект пред раковината

и доста по-дълбоките и сериозни междуличностни отношения там. „Повелителят на мухите“ ми се струва следваща и всъщност доста сериозна стъпка в четенето.

(А сега съм ужасно разколебан дали просто не съм чел Голдинг преди толкова много време, че аз да съм прескочил  доста стъпки в четенето?)

Така или иначе – „Съкровището от Зеленото езеро“ е хубава история. Има история, има малко интриги, има съкровище, има дупки, а на всичкото отгоре има и две допълнителни сюжетни линии, които се пресичат помежду си и с основната.

Книгата се чете страшно леко, много бързо, а особено може да се насладиш на чудесния превод

на Владимир Молев, който прави текста да звучи на български.

Просто това е детска книга – но от онези „детските“, които всъщност са за възрастни като „Часът на чудовището“. Тази е по-скоро в категорията на „Братята с лъвски сърца“ (с която сравнява Книжния Жор). Завладяващ ритъм, поносимо клиширана история и кофа с добре поднесени морални ценности. Воала – „Съкровището от Зеленото езеро“.

Препоръчва се за лица, които още не знаят, че обичат да четат.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. Al-x4o says:

    Не, просто аз съм чел “Повелителят” прекалено отдавна и на английски… А и мисля, че тази просто е за по-ниска възрастова група