Хайку (俳句) е жанр на японската поезия. Името му е дадено от Масаока Шики в края на ХIХв. като комбинация от hokku (発句 ) и haikai (букв. – стихотворни стъпки), от които се получава haikai no renga. В Япония хайку и hokku се пишат на един вертикален ред, а в европейските страни и Северна Америка се изобразява като три хоризонтални реда, за да се подчертаят трите части в японския, които включват традиционно пет, седем и после отново пет она (един японски он съответства на сричката при европейските народи).
Едно от най-прочутите японски хайку е това на Башо:
- 古池や蛙飛込む水の音
Което се разделя на онове по следния начин:
- furuike ya
- (fu/ru/i/ke ya): 5 она
- kawazu tobikomu
- (ka/wa/zu to/bi/ko/mu): 7 она
- mizu no oto
- (mi/zu no o/to): 5 она
Моят превод през английски, спазващ стъпката е:
- старо езеро
- една жаба подскача
- звук на водата
Заради съвременните виждания и практики е трудно хайку да се определя само на принципа на структурата си. По тази причина в английския са въведени три правила, които би трябвало да се спазят, за да бъде оприличено произведението като хайку. Те важат и за българския език:
- Използване на три реда със 17 срички (5-7-5) в тях.
- Използване на kigo (яп. букв. – дума или фраза, описващи сезон)
- Поставяне на цезура в хайкуто – възможно е да бъде препинателен знак – цезурата има за цел да противопостави и сравни две събития, картини или ситуации
Още информация, етимология и история на хайку, можете да откриете в Уикипедия. За съжаление е на английски, а българският вариант е твърде кратък и не съдържа почти нищо, което може да помогне на някого…
Comments are closed.