краят на въжето е въже за връщане
„Любовта като цирков номер”
Никола Петров
Когато „Въжеиграч” се появи, поне няколко пъти чух, че това е най-добрата стихосбирка, която е излизала в последните две години. След като я прочетох, разбрах от какво произтичат позитивните отзиви. Това е дебютната стихосбирка на Никола Петров. Но тя е специална не заради това, а защото е от друго време, защото не е очаквано от автор, който издава първа стихосбирка, да демонстрира такава сигурност чрез стиховете си.
Текстовете не се надуват с популярната за съвременната литература циничност (прости ми, Преславе), нито в тях може да се открие следа от вулгарно доказателство за „смелост” на автора. Мисля, че не е редно да сравнявам „Въжеиграч” с какъвто и да е друг пример от българската литература в последните години – най-малкото, защото текстовете звучат като писани в друго време с други правила.
Независимо кой ни говори в стихосбирката, в което и да е от стихотворенията – те са пропити с думите на един градски човек, който не принадлежи на онзи град с непочистените кучешки градинки или нощните клубове, а на града, в който мъглата оживява, града, който е прекрасен декор за меланхолията, града, край който планината въздиша с пулса на електрическите стълбове.
Меланхолията се е спуснала над текстовете както мъглата над града – нежна, тиха, неизбежна. Стихотворенията са завършени, цялостни, без клишета. Показват собствен стил и усет за думите. Структурирани са в две части. В първата от тях – „Пътници”, акцентът е върху пътя, върху движението. Втората – „Докато порой или комета или невнимателен ботуш” също не остава статична, защото се опира на танца и музиката. И двете носят много вътрешна енергия.
Винаги съм си мислила, че в добрите стихотворения най-важни са началото и краят. Май така е и с прозата. При Никола Петров всяко стихотворение е самостоятелна история. Поезията му има сюжет, не е тихо подреждане на красиви думи, а движение – плавно и надолу, движение с въртене, танц или друго.
Ако името на автора не ви говори нищо или не вдъхва доверие, то редактор на стихосбирката е Мария Калинова.
- Преди малко повече от година пътувах в един автобус към Стара Загора заедно с Никола. Тогава той ми даде да прочета стихотворението „Поради липса на естествено състояние”. То носеше заглавието „Въжеиграч”. Мисля, че оттогава съм пристрастна, когато става дума за поезията на Никола Петров.
Comments are closed.