Чел съм какви ли не книги – от шедьоври като „На изток от Запада“ до пълни боклуци от типа на „Аномалия“. Изключително рядко обаче ми се е случвало да се вбеся толкова много на някоя книга, че просто да я захвърля и да изпсувам.
Говоря ви за „Рай“ на Радослав Гизгинджиев – българската книга, която направи истински маркетингов удар като разпродаде цял един тираж за няколко седмици, а сега експресно се печата втори, за да се угоди на пазара, търсещ ли, търсещ приятния на вид роман. А той струва цели 19 лева – за нищо и никакви 216 страници!
Най-зле похарчените ми 19 лева, това със сигурност мога да кажа след прочетени 70 страници.
Просто не можах повече – не вярвах, че ще се стигне дотам отново да чета неграмотно написана прочувствена проза с вид на нещо, което би събрало най-много звездички в сайт за лично творчество. Сега е 2013 г. и такива неща не бива да се случват – „Рай“ е потресаващо слаб проект!
От онова, което видях в единствените си 70 страници – сюжетът паралелно движи животите на няколко души от „град, в който като отидеш за пръв път се влюбваш за няколко дни“ (навярно най-приятната фигура в „Рай“, стига да не се повтаряше през 3 стр., след като още в началото всички разбират, че това е Пловдив).
Признавам, че в част от персонажите има известен потенциал и той навярно е развит в течението на романа – за първата третина обаче това са едни повърхностни еднополюсни герои. Забележете, не просто повърхностни и еднополюсни (бих се справил, ако бе само това) – те са показани през погледа на всевиждащия и всеусещащ разказвач.
За читателя не е оставено нищичко!
Ако Гизгинджиев иска да внуши страстна и красива любовна история, той не го прави с действията на героите си, а просто пише: „Те имаха любовна история, каквато светът не бе виждал.“ ОооооК, братле! Лично мен ме обижда книга, която не ми позволява сам да оценя кой какъв е и да си обясня действията му.
„Тя притежаваше интелект, който я правеше различна от останалите ѝ връстници.“ Ами добре, дай ми да го разбера, не ми го сипвай наготово!
Самото издание „Рай“ е изпълнено потресаващо – след хубавата корица няма да видите нищо добро. Без да се спирам подробно само ще изброя – ужасяващо оформление на текста (дори без подравняване, искрено се надявам в това да има някакъв замисъл, а да не е „ми щото е хубу“), твърде ексцентричен (и дребен) шрифт, навсякъде грешки, грешки (всякакви – правопис, граматика, пунктуация). Не се подвеждайте, че в редкарето на изданието има имена на редактор и коректор – ако тази книга е минала през редактор и коректор, бих им плащал до края на живота да не докосват литература.
И последно – стилът на Гизгинджиев. Освен че си описва всяко чувство, емоция и действие като поп и от време на време прави чувствени абстрактни изстъпления за живота и това какви сме, той чисто и просто е слаб. Ако се направи статистика на най-често използваните в „Рай“ думи, това навярно ще са местоимения (хиляди), „сякаш“ и „беше“.
Книгата е бъкана от неразбираеми изречения, дразнещи повторения, нерядко обикновена авторска немощ.
Честно, не знам за какво да се хвана. Искаше ми се да не съм толкова негативен и да кажа поне едно нещо, което да зарадва хилядите фенове на Гизгинджиев (над 2500 във Facebook, за бога!). Но не мога – аз видях само 70 страници и нито едно-едничко изречение, което да ми върне надеждата за тази книга.
Final summation: Не препоръчвам „Рай“ на хората със здрав разум, които са прочели повече от 2 книги в живота си. Това е книга, в която техниката на автора е много, много далеч от желанието му да опише вероятно добрите си идеи. Колкото и страхотен план и живи герои да е имал Гизгинджиев – с подобно изпълнение той ги унищожава на малки парченца, изгаря ги, натоварва ги на каруца и ги праща на боклука в онова специално гето на града, където като отидеш за пръв път се влюбваш за няколко дни.
П.П. Радвам се, че това е първата книга от категория НЕПРОЧЕТЕНИ. Само ще напомня, че това е мястото, където бях решил да слагам ревюта за книги, които просто не съм успял да довърша, но съм видял достатъчно, за да мога с ръка на сърцето да коментирам причините да не го направя.
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
Comments are closed.