Джош Базел е наскоро дипломиран лекар, преди това е завършил Английска литература, а „Анатомията на Питър” (Beat the Reaper) е първата му книга. Джош, за когото много ми се ще да кажа „Добрият стар Джош”, но той изобщо не е „стар”, или е предозирал, или е гледал много „Доктор Хаус”, или е чел прекалено Марио Пузо.
Няма как на човек да му хрумне подобна комбинация, мафиотски трилър със свеж младежки хумор, лекарска терминология и брутален сарказъм, перфектна стилистика и авторови бележки под линия, които просто те удрят в земята от смях. А всичко това е преведено от Богдан Русев – главен редактор на „Капитал Light”, за известно време в миналото на „Егоист”, автор на няколко книги, преди това на кибер-пънк разкази и, разбира се, прочут сред хората на възраст между 20 и 30 години като писателя на книги-игри Робърт Блонд.
Да се върна към „Анатомията на Питър”. Историята има две сюжетни линии – една в миналото и една в настоящето. Джош Базел ни среща с един нечовешки пич на име Питър Браун (или както става ясно впоследствие – Пиетро Брона). В младежките си години той е имал определени връзки с мафията, убил е един куп лоши хора, но обстоятелствата го принуждават да излезе от „бизнеса” (сега за тия обстоятелства не мога да говоря, че ще ви разваля удоволствието).
Та, излизайки от бизнеса Питър завършва медицина, става санитар в най-гадната болница в Ню Йорк и по цял ден се занимава със старци с гангрена на краката (един виц, който пациентът разказва и аз няма как да не преразкажа тук: „Лекар казва на пациента си: – Има две лоши новини. Имате рак. – А втората? – Имате и алцхаймер. – Е, поне нямам рак.”), пичове с болки в задника и секси мадами, чиито крака трябва да се ампутират, но пък са страшно загорели.
Много ясно, в един момент сюжетът се обръща и Питър се оказва здраво преебан, както се казва. Как?
Не мога да ви кажа
Единственото, което мога да подхвърля, е, че всичко това е поднесено с нема-толко хумор, смях, неглиже-майтапчета, а където трябва – и напълно сериозно с необходимата доза авторитет.
Обръщам внимание и на бележките под линия – те са на самия автор и обикновено разясняват разни медицински понятия. Любимото ми до края на книгата си остана обяснението на някакъв медикамент, за който беше казано: „не ми казвайте, че това ви интересува” (или нещо подобно).
P.S. – Супер е да прочетеш какво се случва в операционната, докато хирурзите режат туморни образувания от стомаха.
P.S.2 – Корицата е страхотна.
P.S.3 – “Анатомията на Питър” не я подарявам, но още имате няколко часа да участвате в томболата за “Изкупление” на Иън Макюън.
Comments are closed.