Писателите често спорят за разликата във важността между герой и сюжет. Всъщност въпросът не е “Кое е по-важното?”, а “С какво да започна – с героя или със сюжета?” И отговорът, както е при повечето неща на изкуството, е “Зависи”.
Някои жанрове, като технологичните трилъри, наблягат повече на сюжета, отколкото на героя. Терористи са внесли ядрено оръжие на Боинг 747, пилотът е застрелян в главата, и героят трябва да намери начин да неутрализира “лошите” и да приземи самолета преди атомното оръжие да разпръсне радиоактивни отломки и да разхвърля остатъците от самолета над Ню Йорк. Убедителният герой тук би трябвало да е по-малко важен от екшъна, сюжетните обрати и техническия жаргон.
В литературата за жени (т. нар. чиклит), например, историята обикновено се фокусира на междуличностните взаимоотношения, емоциите на главния герой, духовността му или интелектуалното развитие. С разгръщането на романа, може да се появят и изненади, но ние оставаме най-близо до главните герои и хората около тях, а не до самия сюжет.
Идеалният роман комбинира и двата елемента: сюжет, достатъчно добър, за да държи интереса на читателя, и герои, които са достатъчно истински, за да накарат четящия да се загрижи за тях.
Но да се върнем към въпроса за кокошката и яйцето… Да речем, че опитвате да създадете перфектния роман – с увлекателен сюжет и автентични герои. Откъде да започнете – от фабулата или от характерите?
Отговорът? Нито едно от двете. Трябва да започнете с въвеждаща идея, която да служи за опора и на сюжета и на героите.
Тази идея би могла да звучи, например, така: Борсов брокер живее само за тръпката от сделките на фондовата борса, докато не умира бившата му жена и не се налага той да поеме грижата за четиригодишния си син.
Текстът е превод от статията Character vs plot на Дюрант Имбоудън.
Comments are closed.