Нямам амбицията да съм какъвто и да било литературен коректив – не само на световната литература, ами дори и на българската съвременна. За сметка на това през годините (вече почти 5, дума да няма!) събрах сериозна маса постоянни читатели, а търсачките дават на блога Литературата Днес забележително високи места при търсене на конкретни заглавия или автори.
Имам досадния навик да чета много, но напоследък впечатление ми направиха две неща:
1) Нямам желание да пиша за всичко, което чета;
2) Все по-често просто се отказвам насила да дочитам книги, които не харесвам. Преди го правех само за да дам шанс на даденото заглавие, но вече или съм се научил да ценя времето си, или търпението ми е здравата закърняло.
Заради втората точка реших, че има известен брой книги, които така и не съм дочел – започнал съм, писнали са ми, преполовил съм ги, продължавали са да ми писват и… просто съм ги захвърлил.
Внезапно ме осени прозрение – всъщност за част от читателите тук би било също толкова интересно/полезно/четивно да виждат текстове за недочетени (защо, кога и как) книги, колкото и за прочетени и респективно харесани или не.
Завършвам със същата констатация като в началото – нямам амбицията да съм какъвто и да е литературен коректив. За сметка на това едно от малкото неща, които обичам повече от четенето, е да захвърлям на най-ниските лавици на библиотеката си недочетени скапани книги.
Отсега нататък вече и ще ви казвам кои са те!
(За по-лесна ориентация в блога оттук насетне ще има категория „Недочетени“, а върху изображението на книжната корица, което традиционно стои начело на всяка публикация, ще поставям маркер – да се знае и да няма объркали се.)
П.П. Издателите, които от време на време предоставят на Литературата Днес книги, нека не се обиждат, ако понякога техни заглавия в тази критикарска категория. Просто невинаги се получава – а дори и сполучливите книги понякога удрят на камък с такива като мен.
Comments are closed.