Британският писател фантаст Тери Пратчет обяви, че страда от рядка форма на болестта Алцхаймер, предава BBC.

В своето изявление писателят посочва, че би било нечестно да скрие от своите читатели, че е болен. „Бях диагностициран с много рядка форма на болестта Алцхаймер“, каза писателят. В момента Пратчет продължава работата си по нова книга и заявява, че приема болестта си “философски и със сдържан оптимизъм”.

„Предпочитам хората да мислят ведро, защото смятам, че е време за още няколко книги“, каза писателят и подчерта с лека усмивка пред феновете си: „Не съм умрял. Разбира се, и това ще стане някой ден, също като всички останали. За мен може и да е по-късно, отколкото си мислите – още е твърде рано да се каже“.

„Знам, че е много човешко да се казва „Има ли нещо, което мога да направя за теб?“, но в този случай ще приема предложения само на много добри специалисти в областта“, допълни Пратчет.

Книгите на 59-годишния Пратчет са популярни по цял свят и са продадени в над 55 милиона копия.

Роден е в селото Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, Великобритания на 28 април 1948 г. От 1959 г. учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ „The Hades Business“ е публикуван в училищното списание през 1961 г., а през 1963 г. — в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика.

Неговият първи роман „Килимените хора“ (The Carpet People) е публикуван през 1971 г. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ (Discworld) — „Цветът на магията“ („The Color of Magic“) излиза през 1983 г. Романът „Пирамиди“ е награден с британската награда за фентъзи.

През 1998 г. Тери Пратчет беше удостоен със званието Кавалер на Ордена на Британската империя за приноса си към литературата.

Днес, на 7 декември, се навършват 98 години от рождението на поета Никола Вапцаров.

Той е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика, първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. “Летец” със стихотворението “Романтика”.

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка “Моторни песни”, излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.

Световната награда за мир получава посмъртно през 1952.

Днешният ден бе важен за мен. Открих, че искам да проверя каква част от читателите на блога споделят мнението ми за любимите книги. Затова реших да учредя една награда, изцяло духовна, без парични или други облаги, с която да отлича Най-добрата Книга, издадена тази година в България. Това ще стане чрез анкетата, която се намира най-горе в дясното поле на блога. Номинирал съм няколко книги, може да гласувате за тях до 00:00 на 21 декември. Подбрал съм тези, които според мен си струват. Ако имате някакви предложение, приканвам ви да ги споделите като коментар тук или на e-mail – prega@mail.bg.

Спечелилият приза ще получи единствено удоволствието да е първият победител в годишната класация на “Литературата Днес”. И така, представям ви избраните от мен участници:

• Алек Попов – “Черната кутия” – единият от трите български романа, които намират място в класацията до момента. Книгата е изключително постижение за българската белетристика, поставя съвременно решение на доста преексплоатирани въпроси, открива и много неразглеждани въпроси в родната литература. Считам, че заема напълно заслужено място тук.
• Георги Тенев – “Партиен дом” – носителят на “Български роман на годината 2007” не би могъл да избегне участта на номиниран и тук, въпреки че личното ми мнение не съвпада с това на журито на фондация “ВИК”. Все пак – това е втората ви възможност за гласуване
• Мария Станкова – “Трикракото куче” – това е книгата, отличена от читателите за наградата “Български роман на годината 2007”. Стилът й е издържан, сюжетът – приятен, романът е определено от добро качество, но дали заслужава и този приз?
• Самюъл Бекет – “Молой/Малоун умира/Неназовимото” – Трилогията на Нобелиста Бекет бе най-сетне издадена в един том. Това е една от двете книги на страхотната поредица на “ФАМА” “Златна Класика”
• Франц Кафка – “Избрано” – втората книга от “Златна Класика” на “ФАМА” напълно заслужава мястото си и тук. Поздравления на съставителите за прекрасния подбор на произведенията, включени тук. Абсолютно солидна номинация.
• Труман Капоти – “Музика за хамелеони” – издателство “Колибри” успя да изненада всички фенове на Капоти, когато преди месец издаде пълното съдържание на сборника, който е изключелно показателен за творчеството на един от най-великите американски белетристи за всички времена. Още за сборника – тук.
• Стивън Кинг – “Романът на Лизи” – доста се колебах дали да го включа тук, но реших, че лично според мен той заслужава да намери мястото си сред номинираните. Страхотният стил и писателското майсторство на Стивън Кинг просто не могат да бъдат подминати с лека ръка…