Влюбѝ се в куче, което чете! Това куче знае най-добре пътя до Софийския панаир на книгата в НДК и за нула време ще те преведе с радостен лай през натрупалите преспи на баналната литература към най-добрите книги.
Четящото куче изобщо няма да се трогне от повечето напудрени и бляскави афиши за това или онова, а безпогрешно ще те побутва с муцунка към заглавията, които не трябва да пропускаш – а когато им обърнеш внимание, щастливо ще те облизва по лицето.
Възкисела миризма се носи из страниците на „Децата от гаровия сейф“.
Това е Мураками, но не Харуки, а Рю – който в България (надявам се) тепърва ще се чете. За разлика от съименника си, Рю вместо приказни фантазми корми брутални извращения, кръв, чукане, сперма, повръщане, литри мазна пот и дълбока погнуса.
„Децата от гаровия сейф“ разказва за две хлапета – единствените оцелели от „модна“ японска вълна жените да пакетират и оставят новородените си в гардеробчета по гарите. Дали волята за живот, или нещо друго обаче спасява Кику и Хаши – за да се започне хаотичното им движение, първо в плен на синхрона помежду им, рамо до рамо, после в трескав дисбаланс.
Обещах на Боланьо да не спирам за говоря за шедьовъра му „2666“.
Да го правя винаги, когато ми се удаде възможност, винаги когато някой ме пита какво да си вземе за четене, когато поиска да знае какво наскоро ме е забило в земята или кое според мен е книгоиздателското събитие на 2013 г.
Защо му го обещах? Ще опитам да го обясня с няколко изречения и с подбрани цитати от романа нагледно ще покажа как го прави Боланьо. И съм почти сигурен, че ви подпечатам визите към близката книжарница.
Малко история за „2666“ – романът е издаден след смъртта на Боланьо и първоначално е замислен от него като пет отделни книги. След смъртта му и прочита на черновите, определени от него като окончателни, наследниците му и редакторите решават, че не могат да нарушат цялостта на творбата и я издават в едно книжно тяло.
 |
   |
Скорошни коментари