„Дванайсетте обръча“ е продължителен литературен оргазъм.

Юрий Андрухович, авторът, изпраща в затънтена хижа в Карпатите една тумба разнородни и колоритни герои * и ги оставя да се оправят помежду си, познати и непознати, със стари конфликти или нови прегрешения, за Страстната седмица.

Обожавам книгите, които събират на едно място несъбираеми образи. Тук си имаме един австрийски фотограф, влюбен в Украйна, объркана жена на средна възраст, съпругът ѝ, впиянчен писател и изфирясал интелектуалец, възрастен професор с вкус към витиеватите фрази, 18-годишна божествено красива девойка, две напълно еднакви, руса и черна, мацки проститутки, един режисьор с афинитет към ексцентричните решения и, разбира се, скритият в сянка властен собственик на хижата и цялата околност.

Read more »

Криминалният жанр не е моят, но за този роман не мога да си млъкна.

„Истината за случая Хари Куебърт“ на Жоел Дикер е написана чудесно, чете се бързо и не омръзва нито за секунда. Понеже не разбирам от криминална литература и съм чел прекалено малко, за да мога да оценя евентуалните качества на Дикер в жанра, ще си поплещя за останалите предимства, с които ме вкопчи „Хари Куебърт“.

На първо място, наистина отдавна не бях попадал на масивна книга (тук имаме над 500 стр.), която нито в един момент да не ме отегчи, умори или накара да оставя. Прочетох я на три пъти, а като се имат предвид времевите ограничения в ежедневието ми – това наистина е впечатляващо.

Две, „Истината за случая Хари Куебърт“ е книга за писатели, а аз си умирам за такива, още повече ако са написани така майсторски, с чист и цветущ стил, атрактивна фабула и пълнокръвни герои.

Read more »