26 октомври бе денят, в който издателство “Colibri” пусна в продажба пълния текст на сборника на Труман Капоти – “Музика за хамелеони”. През 1981 “Народна култура” издаде осем от разказите в него и новелата “Дялани ковчези” и водена от цензурата съкрати цели пет шедьовъра на писателя, в които открито се говори за секс, хомосексуализъм и неприемливи за комунизма политически системи.
Преди няколко седмици разглеждах класациите за най-продавани и популярни заглавие на големите книжарници. Впечатли ме успехът на една българска книга – “Английският съсед”, която, ако не се лъжа, дори беше в по-горната половина от таблицата ТОР10 на “Хеликон”. Неин автор е Михаил Вешим, чието име нямах честта да познавам, но след кратко проучване открих, че е настоящият главен редактор на вестник “Стършел”. И тъй като не харесвам хумора на това издание, казах си, че вероятно и романът няма да ми допадне. Купих си го и започнах да го чета.
Оказах се прав, не ми допадна. Идеята като че ли си има своите трески за дялане, но като цяло би могла да мине за прилична. Сюжетът се върти около англичанин, попаднал в българско село, където царува фразата “българска му работа” и всеки се стреми да изпързаля другите, за да му е добре на него. Но да не разкривам подробности, ако някой иска да я чете, лесно може да си я намери.
Пиша този пост по повод най-новия роман на Харуки Мураками, който излезе пред март тази година – “На юг от границата, на запад от слънцето”. Това е третият негов роман, който чета, и първият, на който попадам в превод от японски, а не от английски.
Първото впечатление, което ми направи новата книга, бе малкият обем – някакви си 200 странички в сравнение с огромните “Кафка на плажа” и “Хроника на птицата с пружина”. Второто обаче беше далеч по-позитивно – романът веднага ме грабна със стила си. Не знам дали се дължи на директния превод от оригиналния език или на някакво предимство конкретно в тази книга, но наистина бях възхитен. Трето, “На юг от границата, на запад от слънцето” разказва една история за любовен триъгълник, но не по познатия от чиклит-а начин, нито по някакви други изтъркани модуси, а по разчупен и много красив маниер. Романът е изпълнен с житейски мъдрости, алегории към съществуващи и несъществуващи в реалността неща, метафори, преливащи от образността си. Книгата крие в себе си неподозирани от пръв прочит загадки, твърдят критици, почти убеден съм, че е така и, когато скоро я прочета отново, ще разбера дали са били прави.
Оценката ми, както можете да се досетите, е много висока. Този път ще се въздържа от цифровия й облик, а само ще кажа мнението си, че тази книгата трябва да бъде прочетена!
И преди съм писал за най-известния в момента японски писател Харуки Мураками тук и тук!
 |
   |
Скорошни коментари