Изтънчен, оригинален, бърз и остроумен!

100 страници безупречни като стил, герои и сюжети разкази – това са „Събрани съчинения“ на Аугусто Монтеросо, новият ми любимец в кратките истории.

Без никакво колебание го поставям до Борхес, Чехов и Карвър. Титаничен майстор на стила, остроумието и краткостта, трите ми любими характеристики на разказа. Божествен!

Във всеки от 13-те разказа гватемалският писател (първият ми гватемалец, а като се има предвид нивото му – може да се окаже и последният) показва различно свое лице и учудва с нова стилистика, изненадваща гледна точка, монолог без пунктуация или егоистично бездарно излято слово.

Read more »

ОК, ще започва ревюто за „Сонет 130“ малко непривично за себе си.

Един куп хора, чието литературно мнение ценя, си изплакаха очите по нея – това бяха Мила и Габи в „Аз чета“, Книгозавъра, за капак и „Книголандия“, който почти и мен разрида с прочувствения си текст. Какво да правя, захванах Ганка Филиповска и я започнах със силен ентусиазъм. Така и не ме грабна обаче, до самия си край.

Това ревю не е напълно представително за мнението ми – то е подчертано негативно и безсърдечно и изброява всички недостатъци на „Сонет 130“, които според мен съществуват в книгата. Онова, което може би ми е допаднало – запазвам за себе си.

Ако искате добро мнение, прескочете до края на този текст.

Read more »