Въобще не е трудно да се пише за „Творците на памет“ на Джефри Мур.

Практически каквото и да подхванеш от нея, ще го засипеш с адмирации.

Замислих се как точно хвалих романа на немалкото хора, на които го препоръчвах активно в последните дни. Струва ми се, че най-често използвах думата „интелигентен“. „Творците на памет“ просто е ужасно интелигентна книга – заболява те главата да следиш всичко, което се случва в нея, хилядите препратки не само към други части на текста, не само към други литературни произведения, но и към почти всички области на изкуството и науката. В края на това ревю можете да прочетете един откъс, който чудесно илюстрира какво имам предвид (вж. цитат №1).

Read more »

краят на въжето е въже за връщане

„Любовта като цирков номер”

Никола Петров

Когато „Въжеиграч” се появи, поне няколко пъти чух, че това е най-добрата стихосбирка, която е излизала в последните две години. След като я прочетох, разбрах от какво произтичат позитивните отзиви. Това е дебютната стихосбирка на Никола Петров. Но тя е специална не заради това, а защото е от друго време, защото не е очаквано от автор, който издава първа стихосбирка, да демонстрира такава сигурност чрез стиховете си.

Текстовете не се надуват с популярната за съвременната литература циничност (прости ми, Преславе), нито в тях може да се открие следа от вулгарно доказателство за „смелост” на автора. Мисля, че не е редно да сравнявам „Въжеиграч” с какъвто и да е друг пример от българската литература в последните години – най-малкото, защото текстовете звучат като писани в друго време с други правила.

Read more »