Редовните читатели на Литературата Днес знаят, че 2011 г. и първите 8 месеца на 2012 г. бяха твърде бедни откъм ревюта. Причината съм казвал и преди – освен че четях като цяло по-малко, желанието ми за писане просто се бе изпарило (първоначално се надявах за кратко, пък то!).
От началото на септември все пак, за добро или зло, започнах отново книжната офанзива
и само за три месеца блогът се върна пак в играта и почти се докопа отново до място в топ 100 на блогосферата.
„Кастинг за месия“ на Петър Делчев може и да е художествена литература с поносим обем (под 550 стр.), но това не бива да ви заблуждава – роман е, но е тежък за четене. Лично аз отсъдих за това по факта, че скоростта ми на четене падна осезаемо от 75-80 стр./час до смехотворните 45-50.
„Кастинг за месия“ е невероятно интелигентен, сложен, мащабен роман – на места звучи дори грандиозно.
Сюжетът ни запраща в едно посткапиталистично и високотехнологично общество, 2054 г., когато християнските църкви се решават да опитат да си върнат геополитическото влияние в света, да затрият Схизмата от 1000 г. по-рано и отново да станат Едно. За целта е направен Вселенски събор, запокитен на анонимен тихоокеански архипелаг, готвен 30 години и приютил в себе си над 5000 делегати на най-високо ниво от всички християнски конфесии.
Отдавна не ми се е случвало от началото до края на една книга да променя радикално мнението си за нея.
В случая – „Трънски разкази“, литературният дебют на Петър Делчев.
Сборникът с разкази в началото просто ме отчая, но реших да го дочета само защото е малко над стотина страници и не е чак такава загуба на време. (А и заради убийствения ентусиазъм на Блажев, който явно мило и драго дава за тази книга.)
Почти не намерих нещо за себе си в първите няколко истории – сюжети от трънски села, пропити със селския патос на смесица между Йордан Йовков, Елин Пелин и Хайтов, прекаляване на много места с използването на автентичния местен диалект в диалозите и стилистика, изпълнена със стари метафори, клиширани сравнения и почти пълна липса на оригиналност на езиковите фигури.
 |
   |
Скорошни коментари