Литературата Днес

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на беларуската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“.

Всеки от трудовете на Алексиевич е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана „археоложката на комунизма“, писателката трупа голямата си популярност най-вече с изследванията си на ядрената катастрофа в Чернобил, нахлуването на СССР в Афганистан и ролята на жените в Червената армия през Втората световна война.

В момента на български език предстои издателство „Парадокс“ да публикува три нейни книги – „Време секънд хенд: Краят на руския човек“, „Войната не е с лице на жена“ и „Последните свидетели“, като последните две ще излязат в един том.

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, като дъщеря на беларусец и украинка. Когато бащата приключва военната си служба, семейството се мести в Беларус. След края на гимназията, Алексиевич работи като учител и журналист. Тя е и завършила журналистика в университета в Минск – между 1967 и 1972 г.

Алексиевич събира материали за първата си книга – „Войната не е с лице на жена“ (1985), в продължение на години. Трудът се базира на интервюта със стотици жени, участвали във Втората световна война.

Онова, което Алексиевич прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.

Заради критиките си към режима в родния ѝ Беларус, Алексиевич често сменя местоживеенето си – в Италия, Франция, Германия, Швеция.