На 2 юни написах един текст, посветен на класата и стила на Джеръм Селинджър, който повече от всичко държеше на убежденията си. “Препечатвам” го сега с малки редакции. Почивай в мир, Спасителю в ръжта!

Около седем години след последното актуално влизане на името на Джеръм Селинджър в медиите, прочетох новината, че адвокатите му ще съдят автора и издателя на книга, претендираща да е продължение на „Спасителят в ръжта”. Романът ще бъде публикуван (освен ако Селинджър не спечели делото — януари 2010 - той все пак го спечели!) през лятото във Великобритания и през есента в САЩ, казва се „60 години по-късно. Пристигане през ръжта” и разказва за 76-годишен беглец от старчески дом, който се казва Холдън Колфийлд - да, познахте, това е името и на тинейджъра, който влиза в литературата през 1951 чрез „Спасителят в ръжта” и става емблема на младежкото бунтуване срещу ограниченията, наложени от по-възрастното поколение, пък и от собственото такова.

Чети нататък…

Този път наистина - 30 януари - среща на книжните блогъри - поканен е всеки, който има блог за книги, категория за книги в блога или е редовен читател на поне един блог за книги. Освен това са канени и всички, които се интересуват от книги или от нещо друго, свързано с книги. Абе в общи линии, щом четете тук, значи сте поканени.

Любезен домакин ще ни бъде Мариана Евлогиева, на която искрено благодаря от свое и от ваше (простете) име. Часът подлежи на промяна, но става дума за около 17-18 часа. Няма да има предварителна среща, събираме се направо в дома на Мариана.

Заповядайте, като само ви моля с коментар тук или в Книголандия да отбележите присъствието си!

Рядко пиша обща публикация за две книги, но този път ми се налага. Става дума за двата романа на Амели Нотомб - „Нито Ева, нито Адам” и „Живак”. Първата прочетох аз, втората - сестра ми. Сондирах и мнения от приятели, които са чели едната или другата, и стигнах до заключението, че не си струват два отделни материала.

Чети нататък…

Литературата Днес ви желае прекрасна 2010, но си спестява клишираните пожелания, като предлага на вниманието ви един текст, който мотая из интернет вече от седмица (хехе, назрял е). Ако предизвика някакво чувство за забавна емоция у вас - ще се радвам. Ако ли не - здраве и любов да има!

Един въпрос тормози поп-фолк почитателите дори и в замрели и меланхолични дни като днешния. Проблемът, за който ще ви открехнем със следващите редове, разтърсва жестоко установеното рационално статукво в чалгата и притеснява не един и двама медийни специалисти и музикални експерти.

Чети нататък…