Отворената скоба на е. е. къмингс

Целуни ме

От години си мечтая да чета е.е. къмингс – този странен американски авангардист, чийто край не можеш да хванеш, чийто ритъм често може да те побърка, но чиято тайнственост и мистика привличат неустоимо. Преди време чух поемата му may I feel в рецитал на актьора Том Хидълстън и бях удивен – толкова удивен, че дори опитах да я преведа. Разбира се, не успях, но срещнах толкова трудности (при все че самият текст е по-скоро близо до класически стих на фона на обърнатата с хастара навън поезия на къмингс), че се запитах – ще се намери ли смелчага да го преведе, че и издаде на български?

Е, намери се и единственото, което мога да направя, е да му благодаря. „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е вече в ръцете ми, а удоволствието ми е сравнимо с първия досег до „Любовната песен на Алфред Пруфрок“, задъхването при запознанството с Капоти или прокарването на пръсти по вълшебните илюстрации на „Изобретението на Хюго“.

е.е. къмингс, само кратко встъпление, е знаков за американския авангард и за англоезичната литература от ХХ век въобще. Написал е над 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси, няколко есета, автор е и на няколко картини. Макар и част от поезията му да е в традиционна форма, къмингс (който сам иска името му да се изписва с малки букви) е особено запомнящ се с типографския си неконформизъм – казано иначе, изобщо не се интересува от препинателни знаци, словоред, стихоред, стихотворна стъпка и прочее отживелици.

Read more »

Цукуру Тадзаки. И гледайте да не ви хванат лошите елфи!

Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“

е много дълго и много изкушаващо заглавие, пред което (включително заради неугледната корица) вероятно ще се спрете в любимата си книжарница.  Да кажем, че вземете книгата в ръце, разгърнете я (тук усещате приятния аромат на прясно мастило) и зачетете на крак.

Не правете това! Запознанството с Цукуру, влизането в дрехите му, поглеждането през очилата му за плуване не трябва да се случват на две, на три. Необходимо е да се настаните удобно, да се изолирате и да оставите Харуки Мураками да ви погълне.

Пуснете си тази мелодия, докато четете ревюто ми.

Read more »

#НаЖивоОтСофия

nazhivootsofia-shpatov

Преди някоя и друга година се случи да съм в един и същи бар, в обща компания, с Александър Шпатов. Тогава бях позачитал негови разкази, вече го следях и във Facebook и малко неразчетено се впуснах в [пиянски] обяснения колко е як, колко ме кефи писането му и как нямам търпение да издаде нова книга.

Разбира се, после съжалявах за момента си на слабост, но днес си мисля, че бих го направил пак, ако засека отново Шпатов из София – причината е книга, за която няма как да не сте чули, ако често сте в социалните мрежи или ако четете редовно някой книжен блог.

#НаЖивоОтСофия

Read more »

Страница 1 of 134123456...1020304050...Последна »