Литературата Днес

Преди известно време взех решение да отправя покани към няколко любими свои български блогъри да напишат пост в Литературата Днес в качеството си на гост-блогъри. Няма да споменавам имената на поканените, нито на предстоящите помолени, за да могат те лесно да откажат, но ще изкажа огромна благодарност към GaN, който, получавайки мейла с предложението от мен, веднага се отзова и само за няколко дни отдели от времето си и написа прекрасна статия, която с удоволствие ще публикувам тук.

Блогът GaN’s Blog е един продукт, чрез който авторът изразява своите мисли, преживявания, вълнения или накратко – „размисли и страсти” (както сам пише). Лично за мен това е един от проблясъците в българската блогосфера, определено си струва да се чете редовно. А сега се насладете на предоставеното безвъзмездно от GaN…

[Чети нататък →]

Това написа преди няколко дни М в блога си About translation and Languages. В поста си от там тя твърди, че пълният член в българския език е напълно излишен. Под статията й се заформи една приятна дискусия (в която и аз участвам), където потребителите заявяват мнението си, подкрепено с техните аргументи. Ще поставя тук извадки от цялата статия, които ми се струват интересни, но ви призовавам сами да я прочетете.

Тъй като постът е дълъг, за да продължите да четете, натиснете тук:

[Чети нататък →]

Неведнъж досега съм публикувал в блога съветите на известни творци за по-добро творческо писане (на Хемингуей, на Кърт Вонегът, на Джордж Оруел и на още няколко). Също така бях постнал една прекрасна статия със съвети, извадени от цитати на различни автори (тя имаше огромен успех в свежо).
Идеята да напиша нещо по-общо ми хрумна след като получих един мейл от известен български блогър, в който той ме питаше какво смятам е нужно, за да се напиша наистина добър роман. Казах му (първо го насочих към категорията “Съвети за писането” в Литературата Днес, все пак лично съм се уверил в качеството на подбраните материали, публикувани там), че сам съвет не мога да му дам. Затова пък му разказах накратко за една прекрасна книга.
Самият аз пиша и затова знам колко трудно е да обясниш как се получило добре нещо, което сам си направил. Учудването ми, когато прочетох “За писането. Мемоари на занаята” на Стивън Кинг, бе огромно заради всички тайни, които книгата ми откри. Тя се оказа наистина впечатляващ труд за нещата, които обикновени майсторите-писатели или не могат да обяснят, или ги пазят за себе си. Та това е книга, която ми е дала адски много, обзалагам се, че е помогнала на милионите хора, които са я прочели, да започнат да пишат по-добре.

Затова с ръка на сърцето мога да кажа, че най-добрите съвети за творческо писане (доколкото те наистина могат да бъдат полезни с оглед на индивидуалността на всеки автор) се намират в “За писането. Мемоари на занаята” на Стивън Кинг. Ако се интересувате от това, няма начин да минете без тази книга…

My Kinda беше мащабен проект, планиран за реализация в няколко големи европейски страни (с най-голяма сила трябваше да бъде задействан в Русия, България и Румъния). От Румъния е и собственикът на “мрежата” - Лий Уилкинс. Българският сайт стартира на 5 ноември, 2007, в полунощ. Седмици преди това бях получил мейл от Димитър Веселинов Divedi, известен български блогър, с който ме канеше да участвам срещу прилично заплащане в писането на статии за раздел “Култура”. Започна се, той пусна един мой фрий тестов пост и се започна голямото чакане от моя страна. Трябваше да получа договора, някакви одобрения от Уилкинс, всякакви затруднения изникваха сякаш от нищото. В крайна сметка, на 20 януари писах на divedi и той ми каза, че му трябват по-универсални блогъри. ОК, написах му, няма проблем, той изтегли поста ми от My Kinda и това беше. Малко по-късно видях какво се е случило с целия проект, пропадането му и неизплатените дългове към блогърите (които според един англоезичен сайт възлизат на 144 000 евро.

От една страна се зарадвах - кой кого сега, аха, не ме взеха, но пък не си дадох безплатните усилия на шайката румънски използвачи, но после се замислих за всички измамени. Не познавам блоговете на много, но два следя редовно - “Како Сийке…” и блога на Енея (чийто един скорошен пост, макар и не посветен на My Kinda, ми напомни много точно ситуацията с румънската мрежа). Та техният труд е безспорно много качествен и така хвърлен на вятъра (не става за безплатното публикуване - в голямата си част блогването е точно това, а за измамата, на която са станали жертви). Както пише tin4e ето тук, първоначално всички “одобрени” блогъри пишеха с гордост за професионалния си успех (като Петър Стойков тук) и то не без основание, но в крайна сметка се получи… да не квалифицирам точно какво…

Та пиша този пост най-вече за да изразя крайното си неодобрение към хората, незачитащи творческия труд. Не става дума само за фалиралите мошеници от My Kinda, с тях не се изчерпва нищо, а за всички, които ползват без да дадат… Това явление, за съжаление, няма изгледи скоро да спре…

Преди минути прочетох за страхотната инициатива на блога Човешката библиотека и се ентусиазирах ужасно много. Ето накратко за какво става дума:

В Казанлък има едно училище, в която явно учат изключително талантливи и амбициозни деца. Та те се събират редовно в нещо като кръжок (?!) и пишат колективно. До момента са завършили три книги, които са издадени с помощта на училището. Проблемът сега е, че няма откъде да се съберат пари за издаването на новия им роман “Играта”. Той е 300-страничен фантастичен разказ, украсен с божествени илюстрации, рисувани лично от авторите. Началото му можете да прочетете ето тук, а корицата и част от рисунките вижте тук.

Тук идва най-интересното… Не са необходими огромни усилия от страна на ценителите на литературата, които в момента имат огромен шанс да подпомогнат за утвърждаването и покрепянето на едни наистина много талантливи млади творци! За да поръчате един екземпляр, е необходимо просто да изпратите един e-mail към poslednorog (@) gmail (.) com и да се лишите от една десетолевка, а в замяна (в случай, че нещата се получат и се събере необходимата сума) ще получите един брой от лимитираната серия на романа “Играта”.

Аз вече се записах и то с огромно удоволствие! Направете го и Вие, станете съиздатели на нещо, което наистина си струва! Не забравяйте датата, когато ще стане ясно дали е възможно издаването със средствата, събрани от нас… Тази дата е 15 май, така че побързайте!

Писателите често спорят за разликата във важността между герой и сюжет. Всъщност въпросът не е “Кое е по-важното?”, а “С какво да започна - с героя или със сюжета?” И отговорът, както е при повечето неща на изкуството, е “Зависи”.

Някои жанрове, като технологичните трилъри, наблягат повече на сюжета, отколкото на героя. Терористи са внесли ядрено оръжие на Боинг 747, пилотът е застрелян в главата, и героят трябва да намери начин да неутрализира “лошите” и да приземи самолета преди атомното оръжие да разпръсне радиоактивни отломки и да разхвърля остатъците от самолета над Ню Йорк. Убедителният герой тук би трябвало да е по-малко важен от екшъна, сюжетните обрати и техническия жаргон.

В литературата за жени (т. нар. чиклит), например, историята обикновено се фокусира на междуличностните взаимоотношения, емоциите на главния герой, духовността му или интелектуалното развитие. С разгръщането на романа, може да се появят и изненади, но ние оставаме най-близо до главните герои и хората около тях, а не до самия сюжет.

Идеалният роман комбинира и двата елемента: сюжет, достатъчно добър, за да държи интереса на читателя, и герои, които са достатъчно истински, за да накарат четящия да се загрижи за тях.

Но да се върнем към въпроса за кокошката и яйцето… Да речем, че опитвате да създадете перфектния роман - с увлекателен сюжет и автентични герои. Откъде да започнете - от фабулата или от характерите?

Отговорът? Нито едно от двете. Трябва да започнете с въвеждаща идея, която да служи за опора и на сюжета и на героите.

Тази идея би могла да звучи, например, така: Борсов брокер живее само за тръпката от сделките на фондовата борса, докато не умира бившата му жена и не се налага той да поеме грижата за четиригодишния си син.

Текстът е превод от статията Character vs plot на Дюрант Имбоудън.

На 13 май издателство “Колибри” ще пусне в продажба романа на Джон Максуел Кутси “Позор”. През 1999г. той донесе на автора си наградата “Букър”. Според книжарница “Хеликон” романът е многопластово, нюансирано повествование за човешкото поведение, за приетите норми, за мъжката похотливост, за контраста между градския живот и селското битуване, където смъртта е ежедневие и отношението към нея е като към живота. Но аз първо ще си го намеря и прочета и ще разбера дали наистина е толкова добър, колкото изглежда.

Джон Максуел Кутси (John Maxwell Coetzee) е роден на 9 февруари, 1940г. в ЮАР. Той е известен романист и литературен критик. Завършил е математика и философия. През 60-те години преподава в Лондон, а в периода 1984-2002г. работи в университет в РЮА. В момента живее в Австралия. Той е единственият двукратен носител на Man Booker Award (1983 за “Life & Times of Michael K“ и 1999 за “Позор”) и е лауреат на Нобеловата награда за литература от 2003г. Творческата му биография включва единадесет романа/сборника, както и няколко фиктивни автобиографии и документални книги. На българския читател до сега беше познат само романът “В очакване на варварите”.