„Физика на тъгата” от Георги Господинов и лабиринтът на Минотавъра
Posted by Златина Димитрова in Книги, Преглед, Проза on April 10, 2012

Смъртта е череша, която зрее без нас
„Физика на тъгата”
„Една особена смес от легенда и биография, нагласявана в хода на дълги повтаряния по панаирите. История, в която времената се догонват и преплитат. Някои събития се случват сега, други в далечното и незапомено минало. Пространствата също се объркват, дворци и мазета, критски царе и тукашни овчари строят лабиринта на тази история за момчето Минотавър, докато се изгубиш в нея”. Така още в първите страници на „Физика на тъгата”, още в първия разказ за емпатията, Георги Господинов заявява какво може се открие в следващите страници на книгата.
През декември „Физика на тъгата” се появи на пазара и за по-малко от месец стана най-продаваната книга в софийските книжарници.
„Тънкости на приготвянето“ – така се прави сборник с разкази!
Posted by Преслав Ганев in Книги, Книжен пазар, Преглед, Проза on April 3, 2012

„Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“
Това е нещо като произволен цитат от „Тънкости на приготвянето“, разкази с рецепти, на Деница Дилова.
Лично аз, за когото кулинарията се изчерпва с направата на таратор, вероятно никога не бих се захванал с четенето на разкази с рецепти (както е описана самата книга), ако не познавах Деница – вероятно не много хора си спомнят, но тя спечели конкурса на Литературата Днес през 2008г. със страхотния си разказ „Лимонада на прах“.
Сега, три години и половина по-късно, факт е и дебютната ѝ книга – сборник с 10 разказа, обединени около кулинарната тематика.
Не се заблуждавайте обаче – рецептите обикновено са на заден план в историите и макар в някои случаи да имат централна роля в разказите, дори за лаиците в кухнята всичко е повече от приятно.
Димитър Ганев показва „Следобедите на ленивия любовник“
Posted by Преслав Ганев in Книги, Преглед, Проза on January 8, 2012

Дългоочакваната, поне от мен, втора книга на Димитър Ганев е вече факт – както беше и „Безлични истории“, това е възхитителен сборник с разкази – този път те са значително по-зрели като съдържание, но за сметка на това чистотата на стила от първия сборник вече се е изменила в малко по-типичен художествен рисунък – типичен за Димитър, предполагам, защото нямам спомен да съм чел български писател, който пише по този начин.
„Следобедите на ленивия любовник“ съдържа 16 разказа – и почти всеки от тях е за любов, за впечатляващото изкуство на прелъстяването, което хора като Байрон, Киркегор, Оскар Уайлд оформят още през ХIX век. За съжаление, някои от парчетата в сборника не са нещо особено, а са чисто и просто приповтаряния на стари истории – и по-лошото, на истории, разказани в същата книга.
„Сегавечно“ = автобиография + наръчник по книгите на Ланю
Posted by Преслав Ганев in Книги, Преглед, Проза on November 15, 2011

Последната книга на американеца и страстен почитател на хайку Дейвид Ланю е „Сегавечно“ – няма да обяснявам какво значи тази дума, някъде в началото на романа надълго и нашироко е дискутирано, а след това продължава да се повтаря пак и пак, ако някой случайно е пропуснал да разбере.
Както вероятно сте забелязали, ако сте чели ревютата ми за „Човекът, който пишеше хайку“, „Хайку войни“ и „Смеещият се Буда“, първите две ми бяха страшно приятни, „Буда“-та ми досади много, а сега, като знам, че съм минал цялата тетралогия (понеже те имат доста връзки помежду си), мога да поставя „Сегавечно“ някъде по средата.
Джон Гордън е бизнес-еквивалентът на Паулу Коелю?
Posted by Преслав Ганев in Книги, Преглед on November 8, 2011

Признавам, за пръв път бях чул името Джон Гордън малко преди да ми попадне „най-вдъхновяващата“ книга, която е писал досега (според личния му сайт). Традиционно избягвам да чета текстовете на задните корици на книгата, но този път неизвестността ме накара все пак бегло да прескоча по редовете… И още първият ме хвърли в тъча – „Защо нямам мотивация?“, после – „Накъде отива животът ми?“ и, разбира се – „Какво трябва да се промени“. Казах си, няма шанс да чета това подобие на Паулу Коелю и останалата self-help бумащина по книжарниците, но по някаква причина (разболях се и чисто физически „Семенцето“ ми беше на ръка разстояние) я зачетох и взех, че я прочетох за има-няма два часа с кратките прекъсвания.












Последни коментари