Светлана Алексиевич с Нобелова награда за литература

Swetlana_Alexijewitsch_2013

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на беларуската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“.

Всеки от трудовете на Алексиевич е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана „археоложката на комунизма“, писателката трупа голямата си популярност най-вече с изследванията си на ядрената катастрофа в Чернобил, нахлуването на СССР в Афганистан и ролята на жените в Червената армия през Втората световна война.

В момента на български език предстои издателство „Парадокс“ да публикува три нейни книги – „Време секънд хенд: Краят на руския човек“, „Войната не е с лице на жена“ и „Последните свидетели“, като последните две ще излязат в един том.

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, като дъщеря на беларусец и украинка. Когато бащата приключва военната си служба, семейството се мести в Беларус. След края на гимназията, Алексиевич работи като учител и журналист. Тя е и завършила журналистика в университета в Минск – между 1967 и 1972 г.

Алексиевич събира материали за първата си книга – „Войната не е с лице на жена“ (1985), в продължение на години. Трудът се базира на интервюта със стотици жени, участвали във Втората световна война.

Онова, което Алексиевич прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.

Заради критиките си към режима в родния ѝ Беларус, Алексиевич често сменя местоживеенето си – в Италия, Франция, Германия, Швеция.

В отговор на едно огорчение

 

Съвсем наскоро разбрах, че мой текст в Литературата Днес е станал повод за силно огорчение и се разстроих. Оказва се, че ревюто ми за „Рязко“ на Людмил Станев е учудило силно Силвия Чолева от това колко изостанало е литературното мислене у нас – тя се оплака с публичен статус от това в профила си във „Фейсбук“. Тъй като не съм ѝ приятел там и не мога да коментирам на стената ѝ, затова го правя тук.

Първо постът:

И се огорчих. Прочетох преди малко една рецензия, по-скоро отзив, за книгата на Людмил Станев “Рязко” от Преслав Ганев….

Posted by Силвия Чолева on Saturday, July 18, 2015

 

Аз не разбирам много от „литературно мислене“, но мога да допусна, че то не се развива с отказ да се приеме действителността и с публично огорчение от дързостта да се назовават нещата с техните имена. Може би когато някоя книга ни се стори откровено слаба, трябва да си затворим очите, да отбележим 1-2 нейни качества и да си ходим, за да не се обиди някой приятел, колега, съписател? Малък пазар е, да се обичаме, за да не си навредим…

Read more »

„Рязко“ пиршество на стари вицове и плосък хумор

Print

Отривисто отказвах да пиша за „Рязко“ на Людмил Станев. Но няколко месеца по-късно сборникът му укорително ме зяпа от една от много купчини с книги в стаята, където работя, така че се пречупих. Познавам автора от „Няма такава книга“ – една колекция от няколко други сборника, сред историите на които много съм се смял и много съм мислил. Е, стигнах само донякъде, защото се оказа, че след около 80-90 страници хумористичният модел става толкова еднакъв, че все едно разговаряш с пиян човек, забравил какво ти е казал преди да отиде до тоалетната.

Е, рекох си, Станев отдавна не е издавал нещо ново, пък и „Рязко“ е малка книжка – нищо и никакви 120 страници. Зачетох я в един тролей и съвсем скоро съжалявах.

Read more »

Страница 1 of 136123456...1020304050...Последна »