Реймон Кьоно изнася „Упражнения по стил“

Литературните експерименти винаги са ми харесвали – и то не само що се отнася до съдържателната част (като „Гърдата“ на Филип Рот), но и до чисто формалната. „Упражнения по стил“ на французина Реймон Кьоно е нещо точно такова – признавам, преди време ми е хрумвала идеята за подобна книга, разбира се, без да имам амбицията да я пиша аз. Тогава съвсем не съм знаел, че тя е осъществена преди около 60 години. (Два дни по-късно: Тогава въобще не съм знаел и че учещите журналистика я имат в задължителната литература още в първи курс.)

Представете си една адски глупава и обикновена ежедневна случка – грозноват младеж в автобуса, който наругава друг пътник, сяда на освободила се седалка, а два часа по-късно е на площад, където получава съвет за облеклото си. Звучи като скучен епизод от романче без особена стойност. Кьоно обаче прави нещата по необикновен начин. Иначе казано – прави го по 99 начина.

Възхително умение на перото е да можеш в 99 литературни стила, формата, езикови конструкти и т.н. да разкажеш една история (при това – тъпа). Е, Кьоно е впечатляващ в това, нещо повече – той е безумно забавен в някои от текстовете си, докато в други те оставя да седиш и да се чудиш как може да му щукне нещо толкова неконвенционално за правене (впрочем – искрени похвали към преводачите Васил Сотиров, Елена Томалевска-Цанкова, въпреки че не знам френски, съм убеден, че качеството на българския текст е много високо).

Повярвайте – има поне двайсет „парчета“, на които човек се смее с цяло гърло. На останалите пък едва си сдържа усмивката или си седи и се мръщи „какво иска да каже авторът“. Какво, как, къде и защо – това са четирите въпроса, които Кьоно задава и си отговаря в „Упражнения по стил“.

Ето и няколко примера, публикувани с разрешението на изд. ФАМА:

Анотация

Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години – мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.

Два часа по-късно го срещам отново – на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: „Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си.“ Обяснява му къде (при яката) и защо.

Удвоено

По пладне и по обед се качих и се намирах на платформата и на задната площадка в един автобус и градски рейс, пълен и претъпкан, по южната линия и от Контрес-карп към Шампере. Аз и моя милост видях и забелязах един млад мъж и зрял юноша, твърде смешен и доста комичен, с кльощав врат и тънка шия, а около шапката и покрай капелата – с въженце и канапче. След настаналата суматоха и подир настъпилата бъркотия той каза и рече със сълзлив глас и плачлив тон, че неговият съсед и близкостоящ нарочно и умишлено го бутал и блъскал, щом и колчем някой слизал или излизал. Като свърши словото си и приключи речта си, той се отправи и насочи към едно празно място и свободна седалка.

След два часа и подир сто и двайсет минути отново и пак го срещнах и видях на площад Ром и пред гара Сен Лазар, придружен и съпроводен от свой приятел и негов другар, който го съветваше и убеждаваше да прибави и зашие едно копче и кокалено търкалце на своята горна и връхна дреха и одежда.

Колебливо

Не знам със сигурност къде точно се случи това. В църква, в боклукчийска кофа, в морга? А може би в автобус? Там имаше… Но какво всъщност имаше там? Яйца, килими, репички? Скелети? Ами да, но все още с плът по тях и живи. Разбира се, че беше така. Хора в автобус. Но имаше там един (или друг?), който биеше на очи, ама не знам точно с какво. Със своята мегаломания? С болезнената си пълнота? С меланхолията си? Всъщност по-скоро… със своята младост, украсена с дълъг… Нос? Език? Палец? Не, не – врат. И шапка, ама странна, странна, странна… Той взе да се кара – така беше! – с някой си, по всяка вероятност друг пътник. (Обаче мъж или жена? Дете или старец?) В края на краищата всичко приключи – може би с бягството на единия от двамата.

Май именно същото лице срещнах отново, но… къде ли? Пред църква? Пред морга? Пред боклукчийска кофа?… Като че ли беше с приятел… Който сигурно му е говорил нещо… Но какво ли, какво ли, какво ли?…

Отричащо

Не беше нито кораб, нито самолет, а сухопътно превозно средство. Не беше нито бебе, нито старец, а младеж. Не беше нито панделка, нито връвчица, а плетен ширит. Не беше нито шествие, нито бъркотия, а блъсканица. Не беше нито любезен, нито лош, а гневен. Не беше нито истина, нито лъжа, а повод. Не беше нито прав, нито легнал, а мераклия да седне.

Не беше нито предишният, нито другият, а същият този ден. Не беше нито Северната, нито Лионската гара, а гара Сен Лазар. Не беше нито роднина, нито непознат, а приятел. Не беше нито обида, нито подигравка, а съвет относно облеклото.

Одушевено

Една шапка – мека, кафява, филцова, с провиснала периферия и плетен ширит около бомбето – се мъдреше сред другите, като подскачаше поради неравностите на пътя, преодолявани от колелата на моторното средство, което я превозваше – нея, самата шапка. На всяка спирка, когато пътниците се качваха и слизаха, я отместваха странично, а понякога прекалено, което в края на краищата много я ядоса – нея, самата шапка. Шапката изрази гнева си с човешки глас, изтръгнал се от една снабдена с множество отверстия валчеста и плътна маса с костна структура, която се намираше под нея – под самата шапка. После тя изведнъж се устреми напред, защото се оказа, че има свободно място за нея – за самата шапка.

Час-два по-късно видях как тя – самата шапка, – се носи на метър и шейсет и шест от земята и снове пред гара Сен Лазар. Един приятел я съветваше да прибави копче на палтото си – нея, самата шапка… Допълнително копче… На нейното палто… Да ѝ каже това… На нея… На самата шапка.

Тарикатско

Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим – кво? – един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. „Не моеш ли – вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно – циври му – ме ръгаш, че и ми газиш патъците.“ И духна да седне. Пълен чвор.

Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. „Чат ли си? – бъзна го онзи. – Барни тва копче и ще си тупалка!“

Comments

  1. зори says:

    Юри Лазаров преди 5-6 години направи нещо в същия стил „Чичо Весо Облия (упражнения по стил)” – мисля, че няколко месеца по-късно се появи и това
    http://liternet.bg/publish21/r_kjono/uprazhneniia.htm
    Явно студентите сериозно го учат, щом има търсене.
    А Кьоно е много добър – за това спор няма.

  2. suncheto says:

    В моя първи журналистически курс Кьоно го нямаше в ни една библиография. Отчитам го като загуба, която, слаба Богу, се наваксва.

  3. Филми says:

    Добри упражнения!

  4. tinder bio quotes

    Реймон Кьоно изнася „Упражнения по стил“ | Литературата Днес

  5. google Play tinder

    Реймон Кьоно изнася „Упражнения по стил“ | Литературата Днес

  6. free dating sites australia no credit card

  7. 100 free dating sites for disabled

  8. completely free adult dating

  9. free dating sites in czech republic

  10. online christian dating sites for free

  11. free dating site for lesbian

  12. best scam free dating sites

  13. free online dating sites london

  14. 100% usa free online dating site free to send and replay too messages

  15. completely free dating websites

  16. completely free local dating

  17. can you drink wine on a keto diet