Апатията на града – в „Излишната част“ на Вергил Немчев

Настоящото ревю сигурно е най-отлаганото от мен в последните месеци (да не казвам въобще!) Сборникът „Излишната част“ на Вергил Немчев, признавам, го прочетох сравнително бързо и отдавам това на факта, че историите вътре са кратки (с изключение на една – може би най-отчайващата в цялата книга), а и обемът като цяло не предвещава повече от два часа лежерно зачитане (138 стр. всичко на всичко).

„Излишната част“ не ме очарова и това е мнението, което ще тегне почти през цялото време над това ревю.

Защо?

Първо – сюжетите са прости. Почти няма разказ, който да разказва нещо повече от движението от точка А до точка В. Разбира се, среща се по някоя ретроспекция тук или там, но дори в тези случаи движението е линейно, няма и загатване за многопластовост. Но това не би било чак такъв проблем, ако например имаше интересни истории. Но…

Второ – интересните истории са дефицит. „Излишната част“ е сбирщина от случки, които променят нечии животи, но не по онзи специфичен ежедневен начин, който кара читателя да се замисли – „Абе, това можеше и аз да съм…“ Да, но историите не носят особена атрактивност, като под атрактивност съвсем не влагам екшън или динамика, а нещо, което просто да грабне интереса, пък ако ще и с натрапчива депресивност.

Един от разказите например разказва за мъж, който си сменя гумите на Нова година. Друг е за жена, задвижила успешен бизнес в най-тегавите години на прехода, трети – за прецакан български младеж на чешко летище. Намират се още расово предубеден разносвач на пици, фатално влюбен таксиджия и убиец при самозащита. Наглед уж готини истории с много потенциал, но поне в моя случай – апатични разкази като от вестникарски отдел за любопитни дописки.

В плюс обаче категорично може да се поставят някои от персонажите в сборника –

Немчев определено често успява да създаде аура около хората си и да ги постави в урбанистичната среда, която използва за своя сцена. Обаче някак това в случая се оказва недостатъчно…

И втори плюс – разказът „Връзки“. Не съм сигурен дали тази история би се откроила сред останалите за друг читател, но мен ме спечели отвсякъде, защото това е един убийствен разказ – краткия престой на мъж в болница, на посещение при неособено близки познати, който е заговорен от клошарка. Тя, по познатата вероятно на всички софиянци схема, иска пари да се прибере обратно в провинция, но след като е прогонена… просто го моли да ѝ завърже връзките. Разказ-трепач, който отговаря на всички критерий за една готина история – емоциален свят на героя, визия за случващото се, нотка на депресивност и най-вече, натрапчиво изисква да бъде прочетен отново.

Comments

  1. Elizavet Elias Duarte says:

    Добро, твърде добро…:)

  2. Харесваш сборника?

  3. Elizavet Elias Duarte says:

    не, харесвам рецензията :)

  4. Elizavet Elias Duarte says:

    Което, предполагам, ще ме накара да прочета сборника, за да погледна ,,сбирщината" от истории. ;)

  5. Asen says:

    На мен пък много ми харесаха повечето разкази.