Безхарактерни ли са съвременните писатели

На 5 юли се появи в медийното простанство текст на тема “Когато писателите нямат характер” с автор – Елена Кодинова. В статията се говори надълго и нашироко за липсата на качество в съвременната българска литература и постулатите на авторката граничат с нападки и крайни обиди. По повод тази публикация получих един e-mail от писателя Момчил Николов, един от известните млади български белетристи, който наскоро издаде новия си, внушителен роман “Кръглата риба”. Потресен от думите на авторката, той е пожелал да бъде публикуван неговият отговор в същия този вестник “Сега”, но не е получил тази възможност. Затова се обърна към мен, надявайки се да получи гласност по проблема.

Аз, разбира се, съм изцяло на страната на Момчил Николов и изцяло съм съгласен със становището му относно думите на госпожа Кодинова, които са обида за всеки пищеш човек в България днес. Публикувам тук писмото на писателя, но препоръчвам преди да го прочетете да разгледате статията в “Сега”.

Уважаема г-жа Кодинова,

Нямам честа да ви познавам, но вашето писмо силно ме развълнува. Толкова, че ето на – вместо да се напия или да се нашмъркам до синьо, както се полага на един съвременен български автор, аз съм седнал в чудната съботна вечер и ви пиша писма.

Простете – не се представих. Казвам се Момчил Николов и съм съвременен български писател. Не се имам за млад, но според вашите критерии по-скоро съм. Женен съм, не пуша, пия рядко, спортувам редовно и работя много. Печеля добре. Скромен и уравновесен човек съм, хобито ми е отглеждане на трева(в смисъл – морава). Искам да се запозная с интелигентна, образована и начетена жена (като вас), с която да не разговарям по никакъв начин за съвременната българска литература и която никога да не виждам. Простете, ставам асоциален, когато не съм под влиянието на поне четири-пет наркотика, прокарани с литър водка.

Не искам да говоря с вас за съвременната българска литература и по други съобръжения. Струва ми се, че не я познавате. Улисана в анализ на буквите при Джеймс Джойс някакси сте я пропуснали. Или може би сте я чели, но не помните нито имена, нито заглавия? Празни бели полета, а? Всъщност – права сте – не бива да товарите академичния си мозък с незначителни и провинциални български автори с меки творчески ерекции, когато на света има така възбуждащи титани като Чехов, Толстой или поне Фаулз. Джойс вече го споменахме. Уважавам вашия женски и професионален избор, но все пак – има една подробност, която ме кара да се чувствам леко озадачен. В края на вашата статия вие завършвате с похвален призив – да си говорим. Да си говорите, но с кого? Простете, но наистина не мога да разбера с кого точно, да му се не види, искате да си говорите? С мен ли искате да си говорите, с някой друг ли искате да си говорите, с цялата българска съвременна литература едновремено ли искате да си говорите? Или просто си говорите?

Както и да е – няма да ви досаждам повече с глупавите си и вероятно съвсем неоснователни въпроси. Пък и времето, което мога да отделя за написването за това писмо вече изтича. Все пак писател съм – трябва да работя. Чакат ме няколко томчета на Буковски в оригинал, върху които трябва да дращя с мекото си моливче. Разбира се от това няма нищо да се получи, защото така или иначе съм некадърен. Ще захвърля празните бели листове на една страна, мекото моливче на друга и ще потърся спасение в някоя от онези една-две кръчми, в които съм известен; Ще заема традиционната си поза на вечно надрусан и\или пиян Фауст и ще зачакам някоя състрадателна фенка да забърше студената ми пот от челото. После, разбира се, идва ред на невъздържани целувки и страстни пенетрации.

След което се прrбирам вкъщи, описвам подробно случилото ми се с мръсни думи, публикувам го в известен столичен вестник, и в резултат на това следващия път, когато вляза във въпросната кръчма, фенките вече са две. От тук нататък цикълът секс – писане – публикация се повтаря , а фенките растат в геометрична прогресия. Схващате ли?

Би било чудесно ако се нещата се случваха така. Само че фенките не идват толкова лесно, повярвайте ми. И те са чели Буковски. И други неща са чели. За това колкото и да не ми се ще, аз захвърлям меките моливчета, сядам си на задника, и вземам че написвам нещо като петстотин страници, в което не говоря нито за дефекация, нито за копулация, а просто за една нищо и никаква Кръгла риба. Примерно. Написвам книга, с която се гордея, защото съм вложил всичко от себе си и знам, че е на световно ниво. Но вече знам и нещо друго – вие няма да прочетете тази книга. А може би трябва, защото тя засяга важна за вас тема. Технологичната епоха – миг преди димът да покрие всичко. Много неща можете да научите от тази книга, но вие няма да си я купите. Защото не се намира на онова рафтче, което ви привлича като магнит. Рафтчето със световната класика. Аз не съм класик.

Аз, слава Богу, съм писател.

P.S

В книгите ми жена доктор на науките със стрии и целулит скоро няма да се появи . Въпрос на естетика.

Момчил Николов

Comments

  1. radislav says:

    Абсолютно съм съгласен, благодаря за публикацията и на Момчил за хубавото писмо. България е имала, има, и най-вероятно ще има писатели…с характер. Незнам кое е най-тъжното в случая, но е много по-удачно писателя да разбира от писане, отколкото от бизнес. Няма значение, дано само г-жа Кодинова разбере някой ден какво е изкуство и уважение.

  2. ВЪХ says:

    а първият коментар във весетник сега е на наш, т.е. ваш тишо, който се е добавил като млад и обещаващ автор, “казващ нещо за технологиите”. по полечка. такава книга четох още през 2001 и беше на Райна Маркова, която оттогава не е спирала да “казва нещо за технологиите”.

  3. asktisho says:

    @ ВЪХ: Колега, коментарът ми е един от последните по темата. И, по-полека със свободния прераказ (без елементи на разсъждение) , защото и сега не виждам някъде там да пише “обещаващ”… Има само “млад” и “български”. Ако вие ме смятате за обещаващ, мерси, но не ме четете като Дявола Евангелието, моля! Да не говорим колко нелепо би звучало едно твърдение, че “казвам нещо за технологиите”, което също без покана слагате в моята уста :)) Или пък да претендирам, че съм първият, а защо не и единственият български автор, които твори на тази тема.

    Що се онася до материала на Кодинова – в момента пиша статия – отговор, която, за хубаво или лошо, е доста по-темпераментна от писмото на многоуважавания колега Николов.

    Cumming soon, дето се вика…:)

  4. CarreraGT says:

    Аз пък отчасти съм съгласна със статията на авторката и донякъде я разбирам. Естествено, в основата на проблема не са само хората, които пишат, а и издателите заедно с книгоразпространителите, липсата на маркетинг в тази сфера, което накрая води до масовия отлив на читателя от българска литература.

    Когато вляза в една книжарница, очевидно преводната литература е в пъти повече. Но дори и да има някой и друг рафт с български писатели, то това неизменно ще са представители на “мутренската проза”, която отказвам да възприема като литература въобще. Другото, което наскоро нашумя, бяха романите на Алек Попов, които откровено казано са толкова… толкова… с други думи, разочарование пълно. Тишо пък, който се изказва и той в отговорите, пише точно за абсолютно същите неща, които се оплюват в статията – жени с широки разбирания за морала, секс, плосък диалог, секс… Поне така изглеждаше текстът от романа, който е публикувал в блога си.

    Понякога имам чувството, че днешните хора, които пишат, мислят, че всичко се изчерпва до описание на грубата действителност. Накрая четеш някакви неща, абсолютно безсмислени и не можеш да намериш себе си там. За Момчил Николов нищо не казвам, не съм чела тази негова книга, макар да хвърлих поглед на резюмето в сайта. Нормално е да се чувства обиден, но все пак една птичка пролет не прави.

    И последно, че се олях, много ме забавляваше идеята на авторката в статията, че едва ли не всеки, който пише книга, трябва да пише като вечните класици или изобщо да не пише. Кое ще се превърне в класика, го решава само времето, а и честно казано едва ли на някого му се четат Толстой и Джойс непрекъснато.

  5. въх says:

    @asktisho
    ай по-кротко и благодари, че изобщо съм те чел. и тъй като съм те чел, ще ти дам и един съвет:
    занимавай се с всичко друго, само да не е писане. защо? ами мисълта ти е мудна и ненаходчива, езикът – беден, претенциите за популярност – гигантски.
    ако ли пък много държиш да се занимаваш с тъкмо с писане и някой ти е създал фалшиво самочувствие, че можеш, знай че ти е направил лоша услуга. блогът няма да те вкара в литературата, дори да хвалиш в него “когото трябва”.

  6. въх says:

    @asktisho
    ай по-кротко и благодари, че изобщо съм те чел. и тъй като съм те чел, ще ти дам и един съвет:
    занимавай се с всичко друго, само да не е писане. защо? ами мисълта ти е мудна и ненаходчива, езикът – беден, претенциите за популярност – гигантски.
    ако ли пък много държиш да се занимаваш с тъкмо с писане и някой ти е създал фалшиво самочувствие, че можеш, знай че ти е направил лоша услуга. блогът няма да те вкара в литературата, дори да хвалиш в него “когото трябва”.

    да не говорим, че т. нар. ти роман доста напомня като сюжет един разказ на Алек Попов.

  7. LeeAnn says:

    Прочетох статията на г-жа Кодинова. Прочетох и отговора на Момчил. Мога да си представя отговора и на Тихомир.
    Мога и аз – като човек написал и издал книга – да й отговоря. Няма да го направя, защото не заслужава. Всъщност, аз не съм писател, защото според госпожата писатели са само мъжете, а аз съм жена 😉
    За да оцениш труда на другите, трябва самия ти да си постигнал нещо. Не останах с впечатление госпожата да е постигнала нещо, освен взимането на две години за една и очевидното раздвояване на езика.
    Не искам да омаловажавам никого, но… филология може да завърши всеки зубър 🙂
    Не обичам да се меря, не обичам да се фукам и сравнявам и не обичам и другите да го правят с мен и да ме обощават.

    Carrera GT, за книгоразпространението като спънка пред съвременните автори си права – писала съм по въпроса нещичко. Но не е само в тях проблема. Издателствата не издават български автори, освен ако сами не си платят печата, предпечата, редактирането и т.н.
    Та, причините за отлив са комплексни. Част от тях се крият в това, че хората не обичат да мислят, не обичат и да четат, обичат само да си чешат езиците.

    И накрая само да кажа: Не съм обидена от статията по две причини – аз съм жена и това за мекото моливче просто не се отнася за мен /това е на шега/ и второ – статията е смешна и елементарна!

    Светът около нас е наше огледало. Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава. Четейки статията на госпожата, дори не искам да си представям каква е “отвътре”.

  8. LeeAnn says:

    И нещо, което г-жа Кодинова вероятно е “забравила” да спомене – тя е завършила английска филология, не българска, да не се объркате 🙂

  9. radislav says:

    @CarreraGT – Българските писатели не пишат само “мутренска проза” или грубо описание на действителността, определено.
    @Въх – мисля, че не е редно така да нападате Тихомир и да уважавате малко повече творчеството и работата на хората. Иначе, всеки си има виждания и вкус, нормално.
    @LeeAnn – Това с английската филология беше свежо 🙂

  10. @ Въх,
    Тишо си пише добре бе, не говори глупости 🙂

  11. asktisho says:

    @ CarreraGT: ей, че не харесвам празни думи, ама…Хайде сега, дефинирай “плосък диалог”, за да измисля начин как да го подостря скедващия път. И ми дай пример за триизмерен, остър или какъвто там си искаш не-плосък диалог, който да става за четене. Иначе си правя извода, че нападаш безцелно, ей така, от злоба и дори не знаеш защо го правиш… И, моля те, първо прочети една книга, преди да започнеш да се изказваш компетентно върху съдържанието й, защото от километри и без да те познавам надушвам, че в бързината не си я свършил(а) тая работа…

    @ въх: да, благодаря ти, че изобщо си ме чел. И искам да те попиатм: откъде я извади тая злоба на лична основа? Нещо съм те засегнал ли? Без да знам, може би? Ако е така, прощавай! Ако не е така, защо се поставяш сам(а) в неприятната позиция да бъдеш анонимен член на хора на посредствените мрънкачи, които не са показали на света какво могат, но за сметка на това бързат да хвърлят камъни и да плюят първи по труда на онези, на които им стиска малко повече? И за да погледна сериозно на мнението ти, ще трябва да видя бърза и находчива мисъл, плюс богат език (всичко, което на мен ми липсва), но отдолу под текста да стои твоето име. Действай!

    @ Преслав и radislav: благодаря за подкрепата! Наистина, не е задължително всички да харесват текстовете на един писател. Най-малкото, животът на повечето бе ге писатели не зависи от това дали някой ги чете…Но, поне според мен, е задължително, когато критикуваш, да използваш аргументи и да стоиш зад думите си с истинско име, биография, опит, минало и авторитет, за да не ставаш досаден. И да не ти се смеят хората…

  12. Румяна says:

    Не можах да прочета писмото- почнах да му поправям правописните грешки. Моля Ви да го редактирате по-внимателно

  13. rahenna says:

    какво прави името ми тук?
    а админът нещо членоразделно има ли да ми каже?

  14. Кое е Вашето име?