Иля Бояшов е едно съвсем непопулярно име в литературата. Наложи се да търся дълго, докато открия информация за него. В крайна сметка, след лутане по руските сайтове (без да имам дори базисни познания в този език) се добрах до една кратка негова биография. Оказва се, че е роден през 1961г., завършил е история в Ленинградския Педагогически институт. Преподавал е история във военно-морско училище и е работил като редактор в издателство “Амфора”. Първият му сборник разкази носи заглавието “Играй свою мелодию” и е публикуван през 1989г. Безспорно обаче най-големият успех на писателя е лауреатското звание в конкурса “Национальный бестселлер”, който той печели с романа си “Пътят на Мури”.
Това е книгата, която издателство Колибри издаде преди около месец. Прочетох я едва вчера и останах с доста противоречиво мнение за нея.
Преди всичко романът пресъздава пътя на един самоуверен котарак, чиято къща в Сараево е изгорена и който се оправя в дълго пътешествие, посветено да търсенето на принадлежащите му по право топло одеалце, паничка мляко и двукрака прислуга. Действието е накъсано и преплита съдбите на много странстващи същества. В цялост книгата е посветена на пътя и, погледната в по-глобален план, тя е един своебразен трактат как трябва да се пътува, защо, къде и по какви причини. “Пътят на Мури” среща наглед несъвместими герои и изгражда запомнящи се персонажи – като гъсокът, който умее да умножава, кучето философ Адолф, кашалот, отправил се на околосветско пътешествие, сърбин таксиджия, стар евреин, чиято цел в живота е да изведе народа си от бедите. Иля Бояшов умело си играе с множество прочути произведения на литературата, поставя в романа си не една и две алюзии към незабравими белетристични творби. И не на последно място – може да те накара да се замислиш, макар и само на моменти.
Все пак ще отделя и малко място за негативните си впечатления от “Пътят на Мури”. Това, което най-вече привлече вниманието ми, е бавното действие, които дори става скучно и мудно. Прекалени са опитите да се създаде една елитарна книга, която е изцяло разбираема само от определен кръг хора.
Но това е без значение при положителните качества на романа. Цифровата ми оценка за него обаче не е прекалено висока (като се има предвид колко “поставих” на Джон Стайнбек за “Тортила Флет”). 6/10.
Допълнителна информация ще намерите на сайта на издателство Колибри.
Comments are closed.