Като си взех тази книга, си казах: “Хм, непознат за мен холандски автор, възможно е при него комерсиалността да отстъпва на качествата. Ще взема да го попрегледам.” И се оказах прав. Тази книга не е за масовия читател. Тя е изпълнена със смисли и съм убеден, че при повторен прочит ще открия много, много повече метафизични пластове, които съм пропуснал. Защо ли мисля така?
Преди всичко героите в романа са прекрасно издържани. Малко са, но преливат от детайли, които ги съживяват по страниците на книгата. Главният персонаж – Ини – е силно апатичен мъж (в различните времеви ситуации на романа – и младеж), влюбен силно в любимата си, но погълнат от своята религия – жените. Всяка следваща глава поставя нов щрих в образа на Ини, изгражда го до момента, в който той е един напълно завършен човек, сякаш пренесен при нас директно от въображението на автора.
В трите части на романа около Ини се въртят три основни фигури – жената, която той обича и за която е женен (но при един от хороскопите, които прави за да се издържа, предсказва, че в един ден тя ще го напусне и той ще се самоубие), ексцентричен едноок старец атеист, чието верую е точността и изчисляването на живота до секунда, и мъж с азиатски корени, чието ежедневие е изпълнено с медитация и мисли за красотата на Япония в миналото и чийто единствен блян е да се докосне до истинска чаена церемония.
Детайлите от сюжета са излишни, пък и всъщност те не се особено впечатляващи. Не те са ценното в “Ритуали”. Важното са самите ритуали, за които аз сега няма да кажа нито дума. Ако си намерите тази книга, зачетете я, но видите, че началото е мудно, скучно и бавно – продължете четенето. Има какво да се види. Препоръката ми не е особено настоятелна, но, ако ви се чете нещо малко по-ангажирано от Сандра Браун и Дийн Кунц, купете си “Ритуали” на Сеес Нотебоом.
Повече информация за нея можете да прочетете на сайта на “Колибри”.
Comments are closed.