Филип Рот: „Възмущение“ и отвращение

Четейки „Възмущение“ на Филип Рот щях да повърна.

Пътувах пред новелата със свито сърце, като стиснат в менгеме. Казвах си – спри, почини си, след това ще продължиш. Но нямаше да е честно, защото в живота няма почивка, нещата се натрупват, стават все по-зле и по-зле и надеждата всичко да се оправи първо плавно, а след това главоломно се сгромолясва.

Маркъс Меснър е 18-годишен евреин, син на касапин, който от малък се учи как кашерно се колят животни. Това става само с едно движение на съвършено остър нож – гръклянът се прерязва, а животното се провесва така, че всичката му кръв да изтече. Ако не стане с едно движение или кръвта не изтече, убийството не е ритуално и кашерният касапин не иска месото.

Маркъс обича баща си, обича и майка си. Като всяко еврейско хлапе в началото на 50-те в САЩ спазва стриктно традициите, но у него се заражда гневен бунт. Или поне самият Маркъс така си мисли – всъщност своеобразният му бунт рядко се отърсва от надвисналата семейна сянка.

Маркъс винаги бяга от проблемите си – така например се озовава в колеж на 800 мили от дома си. Голямата цел е да завърши с отличие, за да може ако го мобилизират в Корея, да е офицер, а не редник.

Маркъс не иска да свърши с куршум в главата, това е повече от ясно.

Бащата на Маркъс също не иска Маркъс да свърши с куршум в главата. Той не иска синът му да ходи в бардаци, билярдни зали и гнили алкохолни дупки, които биха унищожили живота му. Самият Маркъс също не иска, но родителят му натрапчиво продължава да го брани.

„Никога преди това не се бях усещал тъй уязвим от пътя в нечия коса.“
За Маркъс социалният живот е нещо чуждо. Върховен израз на радост за него е пътят в косата на бленувано момиче. Една свирка го шокира, обсебва и променя целия му живот. Трябва да ходи на християнска църква, въпреки че се мисли за атеист. Облизва мастилото от писмото на отхвърлящо го момиче. Страхува се да онанира. Иска да учи непрестанно и неуморно, за да не умре в Корея.

Настоява никой да не го закача и животът за него е гадното усещане да бръкнеш в разчекнато пиле, за да му извадиш карантиите.

Филип Рот е безпощаден с Маркъс Меснър. Ритуално и бавно го изстисква.

Ако в някой миг усети човешката си свобода, Маркъс моментално трябва да бъде смачкан. А Рот знае как да смачка така натуралистично, че да ти се догади, да го намразиш, да искаш да повърнеш, но в никакъв случай възмутено да избягаш и да захвърлиш книгата.

„Страх, Маркъс, страхът се процежда през всяка пора, гневът изтича през всяка пора и не знам как да спра нито едното, нито другото“, казва му майка му, а аз читателят застивам уморено и притварям очи. Тази книга не е ОК.

Ще завърша ревюто си с още един цитат – той е втората половина от последното изречение в книгата и вярвам, че е чудесен обзор на „Възмущение“ без да разкрива никакви детайли от сюжета.

„… и така да отложи една поука, на която необразованият му баща се бе опитвал да го научи цял живот: за това как ужасните, неведомите пътища на нашите най-банални, случайни и дори смешни решения постигат най-несъизмерими резултати.“

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. [...] Любопитните биха могли да прегледат и това. Още за книгата в Библиотеката  и при Преслав. [...]