„Творците на памет“ – цветовете на интелекта

Въобще не е трудно да се пише за „Творците на памет“ на Джефри Мур.

Практически каквото и да подхванеш от нея, ще го засипеш с адмирации.

Замислих се как точно хвалих романа на немалкото хора, на които го препоръчвах активно в последните дни. Струва ми се, че най-често използвах думата „интелигентен“. „Творците на памет“ просто е ужасно интелигентна книга – заболява те главата да следиш всичко, което се случва в нея, хилядите препратки не само към други части на текста, не само към други литературни произведения, но и към почти всички области на изкуството и науката. В края на това ревю можете да прочетете един откъс, който чудесно илюстрира какво имам предвид (вж. цитат №1).

В центъра на „Творците на памет“ има петима души, изградени и развити в постоянно взаимодействие помежду си в структура, която често не следва хронологичния ход на събитията и превръща книгата в сложна мозайка, с която всеки трябва да се пребори и да си подреди.

Ноел Бурун има синестезия – това е състоянието, в което мозъкът свързва всяко нещо с определен цветови нюанс и така го съхранява за години напред във феноменалната си памет. „Ноел е свръхчовек, умее да визуализира картини със сетивността на художник, да извиква образи, които с тебе и за сто живота не бихме видели – такива, дето не са описвани и в най-шантавите фантазии за вещерска събота. Не му позволявай да те заблуди – той притежава ума и въображението на изкусен творец или на гениален учен. Проклетникът е щастливо хрумване на природата, психо-мнемонично чудо с почти нечовешки ейдетически способности.“

Така описва Ноел вторият герой в книгата – Норвал Блакиер. При първия си поглед към него читателят на „Творците на памет“ го вижда срещнат лице в лице с рус женски пубис. Норвал е сексист, мизантроп, циничен, вулгарен, удивително красив и атлетичен, остроумно ерудиран и прилично заможен. Освен това работи по проект, в рамките на който трябва за 26 седмици да спи с 26 жени, чиито имена започват с буквите от A до Z – последователно (вж. цитат №2).

Тук на S се появява и очарователната персийка Самира Дариуш. Тя е жена и като такава предимно е обект на въжделения (или ако предпочитате – субект с три любови) на трима мъже – Ноел, Норвал и Джей Джей (вж. цитат №3).

Джей Джей Йел е чудакът в групата. Той няма нищо общо с останалите трима. Пълничък вехтошар с уклон към алтернативната медицина и експерименталните опиати, с неизчерпаем асортимент от тъпи смешки („Кое животно отчита времето най-добре? Хронозавърът!“) и със своя книга самиздат, описана от Senior Times като „Изумителна – просто е невъзможно да преместиш разделителя от първата страница!“

Последният герой, обединяващ всички в яростната виелица на „Творците на памет“, е Стела Бурун – майката на Ноел, която страда от Алцхаймер и на която той посвещава цялото си време и изключителен интелект за откриване на лек. Дотук със сюжета.

Романът е изработен като забележителна мистификация,

която съчетава документална фикция (странно ми напомняше на „Хладнокръвно“ на Труман Капоти), дневници на различните герои, изрезки от вестникарски публикации и над 40 стр. бележки на съставителя – психиатърът Емил Ворта, изследващ мозъка на Ноел Бурун и поместил в един труд неговия живот.

„Творците на памет“ е от онези книги, за които така и не те напуска съмнението, че всичко е истинско. Макар и през цялото време да знаеш, че това е просто фалшив мемоар, всичко звучи толкова на място, толкова е преплетено с наука, изкуство и реални събития, че се объркваш. Вярвам, че ако поне малко разбирах от химия, биология и медицина, тази книга щеше да ми достави дори по-голямо (!) удоволствие.

Дейвид Мичъл пише за романа: „Съчетава проникновеност с мъдрост… Плод на почти необятно въображение.“ По дяволите, какво въображение – всичко в „Творците на памет“ е толкова достоверно, толкова подплатено с химични формули и аргументирано с Джеймс Джойс и „1001 нощ“, че те оставя без дъх да се чудиш колко си глупав (в тази връзка – вж. цитат №4).

Огромна роля за това има преводът – Невена Кръстева-Дишлиева е сътворила шедьовър

с българския текст на Джефри Мур и мога само да гадая колко десетки часове е изгубила след първоначалния превод, за да избистри до съвършенство всеки детайл.

Предполагам долавяте общия дух на мнението ми – на 100% препоръчвам „Творците на памет“. Тя те поглъща, предизвиква, дълбае мозъчните гънки и непрекъснато те държи пред Google. Играе си със сетивата ти, поставя под съмнение богатството на общата ти култура и доставя искрено читателско удоволствие.

Най-важното – веднага щом затвориш последната ѝ страница искаш да започнеш да я четеш отново, за да откриеш всичко онова, което си пропуснал.

Цитат №1

– Бързо, кажи ми името на този цвят – Норвал посочи екрана, на който тъкмо бе изплувало огромното лого на киното. – Фонът.

– Амарант.

– Амарант ли?

– Да.

– Мислех, че амарантът е въображаемо цвете, неувяхващо.

– Така е. Но също е и химически оцветител.

– Формула?

Ноел въздъхна.

– Na3C20H11N2O10.

– Основно приложение?

– Багрило във фармацевтичната промишленост. Забранено в Северна Америка, но не и в Европа.

Норвал кимна и потърка брадичка. Не можеше да прецени дали Ноел е гений, или човек, който скоро ще скочи от моста Чамплейн.

– Амарант. Кийтс или Шели не го ли използват някъде?

– Ендимион. „Духът избира невехнещ амарант, зарее ли се трескав из някогашната градина на дните детски…“

– Добре, добре. А сега млъквай и гледай филма.

Но Ноел не го чу. Амарантовите букви проблясваха в мозъка му, помъкнали думи, фрази и абзаци от далечни времена. Бяха като диапозитиви, прожектирани от луд библиотекар, и той реши да ги остави да си текат. Първо изплува Езоп – всяко изречение се завърташе спираловидно и преливаше в следващото, като онази играчка-пружина слинки – с нещо, прочетено от майка му, когато беше петгодишен:

Розата и амарантът

В една градина редом цъфтели роза и амарант. Амарантът се обърнал към съседката си:

– Облажавам те за красотата и аромата ти! Нищо чудно, че си любимка на всеки.

А розата отвърнала с тъга в гласа:

– Ах, скъпи ми приятелю, но аз живея толкоз кратко – дори ничия жестока ръка да не ме откъсне, цветчетата ми бързо повяхват и окапват и аз умирам. А твоите цветове не увяхват, дори да ги отрежат, защото са безсмъртни.

Това е налогът на величието.

Дойде ред на меките и гъвкави думи от „Дон Кихот“, които бе прочел в леглото си в нощта, когато стана на четиринайсет:

… руси девойки – толкова млади, че наглед никоя не беше под четиринайсет, но и над осемнайсет години, – всичките облечени в зелено. Косите им бяха донейде сплетени, донейде разпуснати, но до последната тъй руси, че можеха да си съперничат с тези на слънцето, и увенчани с гирлянди, оплетени от жасмин, рози, амарант и орлови нокти…

Ноел отвори очи, погледна косо към Норвал, после напред към кремавите субтитри на филма на Бергман, които бързо се разтвориха в медно-червеникави редове от „Пинокио“, застъпващи се като покривни плочи. Намираше се в облепената си с тапети на бикове стая през 1973 година, облечен бе с любимата си пижама на палячовци и слушаше гласа на майка си:

В средата на арената се появи малкото магаренце Пинокио, празнично нагиздено от глава до пети. Имаше нови юзди от лъскава кожа с пиринчени токи и капси, а на ушите – две бели камелии; гривата му беше разделена на множество буклички, хванати с алени джувки; широк пояс в златно и сребърно опасваше тумбачето му, а в опашката му беше вплетен амарант…

Накрая, в двойна линия като разклонена река, лъкатушеща като писец на полиграф, дойдоха трепкащите сапфирени букви на най-обичаната от Ноел книга – „Приказки от хиляда и една нощ“.

Спряла тя в магазинчето за плодове и зеленчуци и купила оттам шамски ябълки, османски дюли и омански праскови, нилски краставици, египетски лимони и султански портокали, спряла и при аптекаря за тинктура от алепински жасмин и плод на мирта, масло от лайка и лавсония, кървавочервена анемония и цвят от нар, шипка и амарант…

Цитат №2

– Не… работа върху нещо за теб – измънка (Ноел, б.м.), докато рохкавите кристалчета започваха да се топят в устата му. – Лекарство за пристрастеността ти към секса.

Норвал повдигна вежда както заради бонбоните, така и заради забележката.

– Лекарство ли? Не трябва ли по-скоро да се опиташ да се заразиш? Кога за последно си се любил с жена? Или с момче, с коза, с каквото там ви възбужда вас, шотландците.

Цитат №3

Пешка, влюбена в царицата. Калай, влюбен в иридий.

Цитат №4

„МЕНСА? Сега вече наистина не говориш сериозно. Самопровъзгласил се клуб от чекиджии, на които не им стига акълът да бъдат членове. Събират се да играят скрабъл на чаша малцово мляко – Ноел е далеч от подобни идиотщини. Той е друга класа.“

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

YTo4OntzOjk6IndpZGdldF9pZCI7czoyMDoid3lzaWphLW5sLTEzNjIzOTU2ODEiO3M6NToibGlzdHMiO2E6MTp7aTowO3M6MToiMSI7fXM6MTA6Imxpc3RzX25hbWUiO2E6MTp7aToxO3M6MTM6Ik15IGZpcnN0IGxpc3QiO31zOjEyOiJhdXRvcmVnaXN0ZXIiO3M6MTc6Im5vdF9hdXRvX3JlZ2lzdGVyIjtzOjEyOiJsYWJlbHN3aXRoaW4iO3M6MTM6ImxhYmVsc193aXRoaW4iO3M6Njoic3VibWl0IjtzOjIyOiLQkNCx0L7QvdC40YDQsNC5INGB0LUhIjtzOjc6InN1Y2Nlc3MiO3M6MTczOiLQntCaLCDRgdC10LPQsCDRgdCw0LzQviDQvtGB0YLQsNCy0LAg0LTQsCDQv9C+0YLQstGK0YDQtNC40Ygg0YfRgNC10Lcg0LzQtdC50LvQsCwg0LrQvtC10YLQviDQsiDQvNC+0LzQtdC90YLQsCDRgdC1INC40LfQv9GA0LDRidCwINC60YrQvCDQv9C+0YnQsNGC0LAg0YLQuC4g0JTQviDRgdC60L7RgNC+ISI7czoxMjoiY3VzdG9tZmllbGRzIjthOjI6e3M6OToiZmlyc3RuYW1lIjthOjE6e3M6MTE6ImNvbHVtbl9uYW1lIjtzOjk6ImZpcnN0bmFtZSI7fXM6NToiZW1haWwiO2E6MTp7czo1OiJsYWJlbCI7czo1OiJFbWFpbCI7fX19

 

Comments

  1. tinder photo failed to upload

    „Творците на памет“ – цветовете на интелекта | Литературата Днес

  2. 100 free german dating site

  3. top free online dating site

  4. free ukrainian dating websites

  5. free dating sites like plenty of fish

  6. 100 percent free married dating site

  7. free dating site search

  8. most popular free dating site

  9. free online dating profile generator

  10. the most popular black dating sites for free

  11. free swinger dating group sex sites

  12. low carb diet not keto

  13. cauliflower rice keto