„Портокал с часовников механизъм“ – това е безизходица

Портокал с часовников механизъм

Има няколко изключителни страници в „Портокал с часовников механизъм“.

Несъмнено около тях се върти цялата мощ на книгата – преди достигането им бавно и напоително се разстила напрежението, след тях е време за малко разхлабване и за социално-нравственият елемент, който Бърджес държи да изтъкне.

И така – струва ми се, че тези страници са едно от най-добрите неща, които съм чел. Бих прекарвал часове с „Портокал“-а стига пак и пак да мога да ги преоткривам, защото са сред най-блестящите и помитащи илюстрации на безизходица, на които съм попадал в книга.

Историята в романа накратко е следната – малкият Алекс и тримата му друзя се кефят максимално да пребиват хора, да крадат, да изнасилват и да вършат всякакви ултравиоленции. Не за пари или нещо друго – просто изпитват наслада от насилието и животът им се върти около него. В един момент обаче малкият Алекс, лидерът на генга, е прецакан от останалите и се оказва с тежка присъда за убийство в затвора.

Минава се, не минава малко време и той доброволно се подлага на нов вид лечение – лечение, което само за 2 седмици ще изкорени от него всяко най-малко желание за каквото и да е насилие. Иначе казано – ще му отнеме способността сам да преценява дали да не прави нещо само защото е лошо и ще го превърне принудително в коренно различен човек, в сянка на малкия гадняр Алекс.

Спирам със спойлерите и държа да кажа, че не изпитвам никакви угрезения от разкриването на завесата. Обикновено не си го позволявам, но в случая просто е наложително да се знае, че дори да ви разкажа цялата фабула на „Портокал“-а, брънка по брънка, пак ще останете с отвратителното тегло, със затаен дъх и в панически ужас, че няма изход, когато достигнете до страниците, с които започнах.

И да, след тях дълго няма да ви мине горчивият вкус в устата.

За моралните дилеми в романа можете да се обърнете към Книжен Жор, аз по-скоро бих се присъединил към мнението на Блажев в Книголандия, че след „Портокал с часовников механизъм“ човек остава раздвоен и сам трябва (да, трябва, няма да ви се размине) да даде Оценката.

За езика, на който е написана книгата, също няма да говоря. Май всеки знае, че „Портокал“-ът е написана по уникален за литературата начин и в него се смесват британски сленг, русизми, фрази от цигански и малко немски. Кофти е за четене според мен, защото на места наистина е прекалено, но пък широкоразпространеното мнение е, че всяка дума си е точно на мястото.

Така де, ще открадна няколко думи на Алекс, за да опиша като финал „Портокал с часовников механизъм“ – голяма тръпка, с много хохот и колкото щеш ултравиоленция.

Амин. И всичкият шит.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )