Как се печели „Веселин Ханчев“ на 17 години: Стойчо Младенов

Стойчо Младенов

Той е на 17 години. Предстои му да завърши гимназия в родния си Троян. Обича да пътува. Обича да чете. Казва се Стойчо Младенов и стана истинска сензация на конкурса „Веселин Ханчев“ през 2013 г., превръщайки се в най-младия лауреат на наградата и един от малцината абсолютни дебютанти, които са печелили поетичния приз.

Когато започваме интервюто си във Facebook, слуша Майкъл Джексън. „Музиката ме успокоява и настройва творчески“, отговаря ми и допълва, че темите в музиката на Джако особено го вълнуват, особено онези за войната, експлоатацията на природата, страдащите хора.

Минаваме по същество.

- Каза ми, че обичаш да четеш. Какво?

- Чета от 3-4 години и всичко, до което съм се докосвал, ми е харесвало. Започнах с крими и трилъри, после малко класика, после поезия… Обичам да чета разнообразни книги, философски…

- Изброи някои от последните имена в поезията, които са те впечатлили.

- Йосип Ости, Тумас Транстрьомер, Влада Урошевич. Чарлс Буковски.

- А българската поезия, ти изброи само чужди поети?

- Харесвам Петър Чухов, Марин Бодаков и други съвременни млади поети, които са издали през последната една-две години стихосбирки.

- Кои например?

- Иван Ланджев, Димитър Манолов, Ясен Василев, Иво Рафаилов (той не е толкова млад).

(Обаче Иво Рафаилов е предишният най-млад лауреат на „Веселин Ханчев“ – през 1995 г. той печели наградата няколко месеца след като е навършил 18 години. Бел. Преслав)

- Да минем малко към „Ханчев“. Как се почувства като разбра, че печелиш?

- Първо шок, не можех да повярвам, после естествено – голяма радост.

- Как си обясняваш, че спечели наградата? Не е голяма тайна, че през годините повечето лауреати са участвали поне по 2-3 пъти в предишни издания на конкурса, не са непознати имена и т.н.?

- Затова бях толкова изненадан. Журито сподели, че всичките ми стихотворения са били на едно ниво и това ги впечатлило.

- Как избра стихотворенията, с които да участваш – сам, с помощ от някого?

- Избрах от това, което бях написал през лятото, а то не беше много… подбрах тези, които най-много ми харесват.

- Какво те вдъхновяваше през въпросното лято и как пишеше тогава?

- Преди всичко бях под влияние на това, което чета. За някои стихотворения се вдъхновявам от нещо преживяно, нещо, което съм видял, други просто си идват сами.

- Какво четеше тогава?

- Честно казано, не помня всичко, с паметта ме няма хич. Със сигурност тогава прочетох първия брой на НОП, както авторите, които споменах малко по-рано.

- Участвал ли си в други конкурси?

- Да, но без успех, още не бях намерил стила си.

- ОК, малко по-общо. Кога започна да пишеш?

- Преди около две години.

- Как направи стъпката от четенето към писането? Иначе казано – защо реши, че трябва да пишеш?

- Не съм го решавал, една вечер просто се случи… След това започнах да правя нови опити и да се опитвам да се развивам.

- Има ли история зад простото случване първата вечер?

- Не помня, честно. (Въпреки че аз съм в София, а той в Троян – сигурен, че в този момент се усмихва, бел. Пр.)

- Влиянието на кои автори виждаш у собственото си творчество?

- Вероятно на всички, които някога съм чел.

- И все пак, някой по-специално?

- Петър Чухов, Йосип Ости.

- Сега да попълним нещо като лексикон. Любима книга?

- Само една е трудно, но „Граф Монте Кристо“, „Анна Каренина“, „Чужденецът“.

- Книга, която си чел много пъти и никога няма да ти писне?

- Аз не препрочитам много книги, сега се сещам за „Път към висшето общество“ на Джон Брейн.

- Коя книга си чел и смяташ за крайно надценявана?

- Не съм чел такава.

- А коя от т.нар. класики никога не би зачел заради такива съмнения?

- Всъщност се сещам за „Одисей“ на Джойс, спрял съм на 150 страница и скоро няма да я довърша.

- И пак малко към „Веселин Ханчев“ – предполагам вече работиш по ръкописа си, ще използваш ли редактор?

- Да, редактор ми е Силвия Чолева.

- Докъде смяташ да я допуснеш в промяната на текстовете си и как всъщност си представяш работата с нея?

- Не съм сигурен, но засега съм склонен да се вслушвам в съвети, защото има много да уча.

- Т.е. няма да допуснеш директни редакции от нея, а ще променяш стиховете си сам според съветите ѝ?

- Точно така.

- Как смяташ, че ще се възприеме вече готовата стихосбирка?

- Нямам идея. (Тук вече се усмихва, макар и с емотикон, бел. Пр.)

- Добре де, тогава как се надяваш? Изобщо – как мислиш, че се приема съвременната българска поезия?

- Надявам се да се получи една добра първа книжка… О, за съвременната българска поезия… мисля, че има достатъчно и пишещи, и четящи хора, но със сигурност съвременната поезия не достига до всеки, хората имат други приоритети.

- В такъв случай до кого искаш да достигне твоята книга?

- Не съм мислил за това, но и не се интересувам толкова, не пиша, за да ме издават… Сега това не ме вълнува. Първо да я напиша, да се издаде, пък където трябва тя ще си достигне.

Тук някъде се усещам, че съм му отнел прекалено време и слагам край на тормоза. Разменяме няколко общи приказки, разбирам, че му предстоят матури и кандидатстване в университет и му желая успех.

Естествено, успехът е за писането, защото влизането в университет е лесната работа…

Ако ти харесват нещата в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )