„Дванайсетте обръча“ – роман интелигентен, непослушен и объркващ

Юрий Андрухович - Дванайсетте обръча

„Дванайсетте обръча“ е продължителен литературен оргазъм.

Юрий Андрухович, авторът, изпраща в затънтена хижа в Карпатите една тумба разнородни и колоритни герои * и ги оставя да се оправят помежду си, познати и непознати, със стари конфликти или нови прегрешения, за Страстната седмица.

Обожавам книгите, които събират на едно място несъбираеми образи. Тук си имаме един австрийски фотограф, влюбен в Украйна, объркана жена на средна възраст, съпругът ѝ, впиянчен писател и изфирясал интелектуалец, възрастен професор с вкус към витиеватите фрази, 18-годишна божествено красива девойка, две напълно еднакви, руса и черна, мацки проститутки, един режисьор с афинитет към ексцентричните решения и, разбира се, скритият в сянка властен собственик на хижата и цялата околност.

В някои моменти, признавам, сюжетът леко забуксува по мудния начин, в който ти се иска да прескочиш няколко страници. Точно тук се намесва голямата сила на Андрухович – той пише толкова божествено, че

дори най-скучната му история поражда желание за повторен прочит.

Нямам никаква представа как преводачите Албена Стаменова и Райна Камберова са претворили този прекрасен текст на български, но романът изобилства от изброителни описания, пред които и най-взискателният читател се прекланя и замечтано въздъхва.

В продължение на близо 4 страници например Андрухович описва кичозната мебелировка и претрупаност на ненужни неща в хижата. Там, в безкрайния ред на стотици вещи има от сателитни чинии, вакуум-клийнъри и тетриси до китайски анцузи, еякулатори, китеници, матрьошки, амулети, гипсови минетчийки и кожата на Кинг Конг.

И още: стаите са именувани по крайно необичаен начин и от „МЪЛЧАЛНЯТА НА АГНЕТАТА“ можеш да се озовеш пред „DAMEN PISSOIR“, „КАБИНЕТ ЗА ПЕЧАЛ“ или например да хлътнеш в „ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК“.

Безконечно цветущият език на Андрухович е едно от най-силните му предимства –

а другото е непрекъснатият му диалог с читателя. „Дванайсетте обръча“ е роман, в който пряко сюжетно участие имат не само героите, но и авторът и дори читателят. Писателят, който говори и всевижда, разказва, заблуждава, обяснява някои свои хрумки, обещава, допитва се до своя ортак, четящия, и понякога доста нагло си го лъже. Или пък не го лъже, трудно е да се разбере.

Такива конструкции при Андрухович ще видите много – никога не е ясно при него кога четеш за събитията от фабулата, кога е нещо, което авторът си представя, но героите му не преживяват, или пък кога просто бръщолеви нещо отвлечено за емоция на читателя или лично развлечение на писателя.

„Дванайсетте обръча“ е концентриран около абсурда – целият роман се развива в полу-реална, полу-абстрактна среда, нерядко историите се оказват всъщност сънища и обратно. Юрий Андрухович поставя загадки, сред редовете на книгата му и помитащите образи и метафори се крият купища енигми – и не знаеш кои ще открият своя отговор в хода на текста и кои ще останат неразбулени… поне не и от самия автор.

А в сърцето на романа, разбира се, има любовен триъгълник, четириъгълник или многостен, зависи от моментните настроения на автора. Питате се какво са точно дванайсетте обръча? Прочетете Андрухович и ще разберете. Или пък няма да разберете, кой знае какво ще му хрумне на този шантав украинец.

И още: „Дванайсетте обръча“ е сложна, интелектуална и доста непослушна книга.

Оставя те със зяпнала уста и обещава при втория ѝ прочит да ти открие съвсем нова страна. Мда, определено романът е от онези, които трябва да се четат пак и пак, без да ти омръзнат и без да ги разбереш напълно.

Габи Кожухарова също харесва тази книга – в Аз чета.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )