Радослав Парушев и Достоевски. Project DOSTOEVSKI

С новата си книга Радослав Парушев явно се сдружава с именития си колега (и отдавна мъртъв, поне според хронологията, която е прието да ползваме) Достоевски. Страшно ми се ще в момента да споделя всичките си впечатления от Project DOSTOEVSKI, но етиката не ми позволява, защото текстът ми ще е пълен със спойлери и ще разваля удоволствието на всеки, който още не се е докоснал до новия роман на Радослав Парушев.

И как да се е докоснал де, като книгата излезе преди има-няма четири дни. Ако не и по-малко… Официалното й представяне е в сряда (20 май) в Университетски театър Алма Алтер. Часът е 19. Сигурен съм, че ще е супер. Но да се върна на книгата…

Според романовата задна корица, чийто текст е написан от Йордан Ефтимов, Радо Парушев „в един привидно лежерен стил (…) ни поднася своята най-сериозна и зряла творба”. Не че искам да звуча гадно, но на фона на „никоганебъдинещастен” и „Project GigaMono” не е много сложно да звучиш сериозно. Всъщност то и това им е плюсът – адски са неглиже и са просто суперяки за четене. „Преследване” ми е на масичката, това е следващата книга, която ще хвана. Но да се върна на Достоевски и рецензията на гърба.

Романът е поставен редом до майсторски написани дистопии като „12 маймуни” (Тери Гилиъм), „Истинска история” (Лукиан) и „Чапаев и пустота” (Пелевин). И книгата, „тази черна комедия”, „може да докара до самоубийство дори обръгнали циници”.

За обръгналите циници не знам, нито ми е съвсем ясно как Радо Парушев ще докара някого до самоубийство, обаче книгата е наистина страхотна. Стилът, както подобава на автора, е убийствен (хващате ли връзката със самоубийството от предното изречение), на места се хилих като идиотче, а умишления прекален плеоназъм в текста е зашеметяващо добра пародия на онзи тип автори, които парадират с елитарност.

Романът Project DOSTOEVSKI е освен това и една много фина и изискана гавра с фантастиката. Добре де, не е фина и изискана, но определено е на високо ниво. Също така Парушев просто си играе с читателя като му пуска разни от т.нар. deus ex machina, които заедно с вътрешния диалог в текста (малко шизофренично изглежда, поне до един момент), създават впечатлението за абсолютен непукизъм – все едно писателят си казва „дееба, кво да му мисля, я така колко добре си звучи” и брилянтно иронизира хилядите книги, в които ясно прозира съшития с бели конци нагласен изход от заплетена ситуация.

За стила – казах. Перфектен. Препратките към всякакви литературни и философски казуси са много елегантни и много ме радва фактът, че са поднесени с необходимата доза подигравка, за да не звучат претенциозно.

Краен извод – това е книга за всеки. Човек може да си я чете ей така, в кенефа, само за удоволствието от забавните лафчета, но в нея може да открие и доста по-дълбоки неща, стига само да се позамисли. Вярно, че в един момент се прекалява с философските размишления, но все пак това си е целенасочено. Та, както и да е, да не словоблудствам повече.

Project DOSTOEVSKI е невероятна книга. Ако Момчил Николов вече не ми беше любим български съвременен писател, това определено щеше да е Радослав Парушев. Въпреки че, сега като се замисля, двамата доста сериозно си оспорват първенството в литературните ми предпочитания…

И така – препоръчвам Project DOSTOEVSKI. Дано да се видим на представянето – сряда (20 май), 19 часа в Университетски театър Алма Алтер.

Comments

  1. Мила says:

    В момента е чета и много ми харесва 🙂

  2. […] Искам да известя за прожекцията на филма “Демоните на Санкт Петербург” в рамките на ХIV София Филм Фест. Според анотацията му главният герой в него е Фьодр Достоевски (поставен, доколкото разбрах, в малко по-различна от общоприетата конотация – даже бих направил една вероятно неуместна аналогия с “Project DOSTOEVSKI” на Радо Парушев). […]

  3. Ема says:

    :)))Книгата е невероятна!:))))Страхотен автор със страхотно чувство за хумор!:))Прочетете”Проект Достоевски”…няма да съжалявате:)))

  4. Ivan Ivanow says:

    Трудно се спирам.Добра книга!

  5. lilia says:

    Искам да кажа, че и на мен ми попадна една книга не помня от кого от двамата беше но беше за чукчите.Голям сол т…к беше.Направо ме разби- виц до виц.Все с памперси ходех и чат пат мокър си седях ….

  6. райт says:

    Посредствен самохвалец с изключително плоско чувство за хумор и никакво остроумие. Синтаксис на нивото на министър Цветанов. Поредният раздувко.