“Бог Върнън Литъл”. Амин.

Бог Върнън Литъл - ДБС ПиерТри неща:

Модерен прочит на „Спасителят в ръжта”

Великолепен превод, може би най-добрият, който съм чел в последните години

Съвършено композиран роман

Ако някога сте чели „Спасителят в ръжта” и ви е харесал, то задължително трябва да се захванете и с „Бог Върнън Литъл”. Ако Селинджъровият шедьовър не ви е допаднал, това се дължи на ужасния соц-превод или на депресарската обстановка. Е, ДБС Пиер коригира тези неща.

Всъщност двата романа нямат особено много прилики освен отритнатия и бягащ от обществото герой. Останалото е конотация на социалната обстановка по времето, когато книгите са писани – а именно през 50 години.

„Бог Върнън Литъл” отбелязва куп проблеми на съвремието – шибаната съдебна система, изключителната сила на медиите, педофилията, злоупотребата със служебно положение, проституцията и какво ли още не. И го прави по един невероятен начин – нито е назидателно, нито укорително, а забавно – така, че да се замислиш за нещата в помеждутъците между пристъпите на смях.

Преводът е невероятен – и нищо чудно, като се има предвид, че е на Бойко Пенчев. Както пише в „тХе журнал”, „пичът нито е замазвал, нито се е правил на културно-оригинален по неподходящ начин. напротив, излял е оригинала във възможно най-добре поднесена форма – наебани майки, изродщини и типичен сленг. любим ми е лафа “изчекнато из гъз”, а фирмата “шматю, клатю, хуйсън и путашки” ме накара в един и нещо да се хиля гръмовно.” +1, само това мога да кажа към страхотното описание на преводаческия маниер на Бойко Пенчев.

Накратко, „Бог Върнън Литъл” на ДБС Пиер не просто си струва четенето, а според мен е абсолютно задължително четиво. Защо? Еба ли го, както би казал младият герой на романа.

* Докато четох „Бог Върнън Литъл” не знаех, че самоличността на автора е вече изяснена. Предварителната ми информация за него беше, че романът е публикуван и писателят не става ясен дори след като печели наградата „Букър”. Явно някой ме е излъгал де, но смятам, че ми беше много по-интригуващо да чета книгата с идеята, че авторът е анонимен. Препоръчвам да четете „Бог Върнън Литъл” преди да проверите в Уикипедия кой е DBC Pierre.

** Композицията на корицата е велика.

*** Въпреки че изданието на български е отпреди 6 години някъде, книгата още се намира по книжарниците, което е значителен плюс.

Comments

  1. Ще ти се доверя, макар и да правиш паралел със Селинджър. Мисля да я видя тази :)

  2. Moni says:

    Това ме смая – книгата ВСЕ ОЩЕ я има по книжарниците, въпреки че е издадена преди 6 години…. :-)
    Много интересна реклама! :-)

  3. За съжаление, доста често се случва книга, издадена преди 2-3 години вече да я няма по книжарниците… Затова ми се струва, че е цяло чудо цели 6 по-късно “Бог Върнън Литъл” още да се намира тук-там…

  4. Тиражът на книгата далеч не е изчерпан. Но за това си има и причина, както съм писал в Книголандия.

  5. Сега виждам, че съм цитирал тук тХе-журнал, което е старият блог на Ивайло Борисов – а Ивайло Борисов е авторът на “01. Неприличен роман”