Иън Макюън и “Изкупление” – велик роман!

Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност.

За съжаление, горният параграф не е писан от мен, а за “Капитал Light” от Йордан Ефтимов, чиято непринуденост, прямота и компетентност в критическия изказ уважавам много. Трите изречения по-горе обаче по-доста по-убедителен начин, отколкото аз бих успял някога, описват част от същината на „Изкупление” на Иън Макюън – книга, която стилово може да ти напомни едновременно на джейностинова и на стивънкингова творба.

Първоначално бях гледал само филмовата адаптация по романа – безспорно невероятно внушителна драма, която и до днес препоръчвам на хората, които ме питат „Какво да си дръпна да гледам?”. Когато видях, че „Колибри” го издават, реших, че задължително трябва да се прочете.

Стилово книгата е уникална (да благодарим дружно на преводача Ангел Игов, който със сигурност е извършил чудеса). Сюжетно обаче романът не блести, въпреки че се развива на няколко пласта и може да задоволи доста различни предпочитания – имаме любовна история, военен разказ и история за историята.

Романът е трогателен и може да натъжи почти всеки поне средноемоционален човек. Вярно, няма да ви скъса от рев, но със сигурност ще ви докосне. Дори и само краят, за чието съдържание дори и не си помислям да загатна, си струва цялото четене.

Героите са хора. Обожавам да чета книги, в които героите са хора от плът и кръв, а авторът те слага точно сред тях, те се движат, говорят, чувстват и единственото, което не се случва, е да се блъснат физически в теб. Със сигурност обаче могат да ти влязат под кожата и да те накарат да мислиш за тях дни наред след като си прочел последната страница, даже с благодарностите на автора.

За Бога, братя, прочетете „Изкупление”! Романът е шедьовър, а Иън Макюън – жив класик!

Откъс от книгата можете да прочетете на сайта на издателство Колибри.

Comments

  1. Убеди ме. Задължително ще го прочета.

  2. ejjjik says:

    чудя се дали знаменитият господин ефтимов би намерил гръмките ти заключителни думи за… “цървулански” 🙂

  3. Явор says:

    Не мисля, че цитираните изречения описват творбата толкова, колкото обиждат четящите бълдари. Просто цитатът не е насочен към качествата на книгата, а към читателите.
    Това малко звучи като злобна нападка, целяща да оправдае книгата, ако не се хареса на публиката. Цитираните думи ми звучат смешно, Преславе. Честно.
    Не мисля, че някой има право да се изказва така. Подобни изказвания по-скоро причисляват критика към… каква беше българската публика?

    Изказването ме обижда. Аз не говоря за критиците така. Ако те искат да блеснат, ясно. Но мисля, че публиката трябва да се уважава. Наистина.

    Иначе за кого пише г-н Евтимов? За себе си ли? Или само за отбрано число критици и “литератори”?

  4. Katt says:

    Йордан Евтимов да го духа.

  5. […] Време е за поредната част от серията ми с подарени книги – този път награда за един от коментаторите на тази публикация ще е романът “Изкупление” на Иън Макюън, за когото вече написах, че е жив класик. […]

  6. […] сайта random.org, бяха включени всички 53 валидни коментара. “Изкупление” на Иън Макюън отива при Ива Илиева! […]