Мураками те води от Страната на чудесата до Края на света

Ако още веднъж прочета някъде

„В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк.”,

струва ми се, че ще се издрайфам. Не знам за вас, но на мен категорично ми омръзна да чета навсякъде едно и също пресревю (което си е далеч от ревю, дума да няма), предназначено за книжарска анотация, а не за културен сайт или дори обикновен литературен блог.

Със сигурност горепосочения цитат сте го срещали поне веднъж-два пъти, защото се тиражираше много упорито около излизането на новия (за България) роман на Харуки Мураками с умопобъркващото заглавие „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”.

ОК, повечето неща в пресинфото за книгата са в по-голяма или по-малка степен верни, но поне някой можеше да хване романа и да му метне едно око, а не директно да хвърля в сайта си механичния текст. Както и да е, аз няма да го правя.

„Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” (въпреки че аз не бих го превел така) наистина е страшно алегоричен – дума да няма. Романът е бъкан с какви ли не препратки и дори при съвсем неангажиращ и повърхностен прочит ти доставя удоволствие да чуваш неща, които Мураками не ти казва директно. Да не говорим пък като се позамислиш.

В книгата се развиват два паралелни сюжета – в Страната на чудесата за непусти и в Края на света – в загадъчен Град, ограден от жива Стена, където хората са лишени от дух и живеят в блажено и… хм… безкрайно спокойствие.

Струва ми се, че каквито и подробности или ключови моменти да кажа или подскажа от романа ще навредят на четенето – аз поне не бях гледал дори задната корица преди да се зачета и бях очарован от развитието на действието.

Само ще ви вметна някои прелестни детайли, към които да се обърнете в четенето – пиенето, жените и липсата на имена на героите.

И още нещо – „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” (четете откъс в сайта на Колибри!) е един от най-силните романи на Харуки Мураками, които съм чел (в библиографията му е четвъртият, 1985) – нищо чудно, че именно той предшества един от фаворитите ми в творчеството на японеца – „Норвежка гора”. В сравнение с „Преследване на дива овца” и „Танцувай, танцувай, танцувай” обаче „Страна на чудесата…” е просто феноменален. Да не говорим пък за някои от не-чак-толкова-добрите попадения на джазмена като „Спутник, моя любов” или „На запад от границата, на изток от слънцето”.

Сега всички чакаме 1Q84.

Comments

  1. Longanlon says:

    хъхъхъ ако четеш между редовете на това “пресревю” дето си го цитирал, то всъщност казва нещо като:

    “тая книга е прекалено нова и различна за мен, за да я разбера, ама нищо чудно да е некаква много модерна, затуй я да напиша няколко модерно звучащи общи безсмислици, за да не изглеждам прост”

    😛

  2. И мен по някакъв такъв начин ми звучи. Странно защо хората, които просто го копват, не мислят така.

  3. Picko says:

    Кой чете ревютата въобще? Аз не.

  4. illa says:

    На какъв език си чел „На запад от границата, на изток от слънцето”?

  5. На български : )

  6. Книагата наистина е великолепна!

  7. Dani says:

    Ей, тази книга на Мураками дори не я бях чувала 🙂 Интересно, отзивите са толкова добри, значи ще трябва да я потърся.

    “Спутник, моя любов” е доста поглъщаща книга според мен, най-малкото защото описаните взаимоотношения между две жени са толкова необикновени (поне за мен :Р). Но не е сред шедьоврите му, които несъмнено включват “Хроника на птицата с пружина” – за нея не видях отзив нито тук, нито в Книголандия, така че използвам случая да я препоръчам горещо… А най-добре книгите на Мураками при възможност да се четат на английски (не че аз съм чела повече от една на английски, но разликата се забелязва). Поне преводът е директно от японски.

  8. Книгата е много добра 🙂 А между другото детайлът с “пиенето, жените и липсата на имена на героите” е доста често срещано явление в литературата на Мураками, а също и джаза, и споменаването на Гърция. Аз мисля, че е страхотно удоволствие да се чете такава книга. И макар че не чета фентъзи (каквото неоспоримо е този роман) адски много ми хареса.
    Поздравления за публикацията 🙂

  9. […] Колегата Преслав смята с доста голямо основание, че книгата е бъкана […]

  10. […] Колегата Преслав смята с доста голямо основание, че книгата е бъкана […]

  11. Бамбикова says:

    Тотално сте объркали посоките на въпросната книга, която в статията е записана “На запад от границата, на изток от слънцето”
    Абсолютно грешно е и не знам откъде сте се подвели, но заглавието би следвало да се преведе на български “На юг от границата, назапад от слънцето”. Мисля, че я има издадена на български, но и да я няма оригиналното заглавие е “国境の南、太陽の西”.
    Интересно е как човек в коментарите задава въпрос на какъв език е четена и изписва книгата с грешното, посочено от автора, заглавие. Много сте доверчиви.

    И последно-авторът на статията губи всякакви права да споделя как един превод би звучал по-добре, защото видимо не разбира много от японски.