Ако още веднъж прочета някъде
„В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк.”,
струва ми се, че ще се издрайфам. Не знам за вас, но на мен категорично ми омръзна да чета навсякъде едно и също пресревю (което си е далеч от ревю, дума да няма), предназначено за книжарска анотация, а не за културен сайт или дори обикновен литературен блог.
Със сигурност горепосочения цитат сте го срещали поне веднъж-два пъти, защото се тиражираше много упорито около излизането на новия (за България) роман на Харуки Мураками с умопобъркващото заглавие „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”.
ОК, повечето неща в пресинфото за книгата са в по-голяма или по-малка степен верни, но поне някой можеше да хване романа и да му метне едно око, а не директно да хвърля в сайта си механичния текст. Както и да е, аз няма да го правя.
„Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” (въпреки че аз не бих го превел така) наистина е страшно алегоричен – дума да няма. Романът е бъкан с какви ли не препратки и дори при съвсем неангажиращ и повърхностен прочит ти доставя удоволствие да чуваш неща, които Мураками не ти казва директно. Да не говорим пък като се позамислиш.
В книгата се развиват два паралелни сюжета – в Страната на чудесата за непусти и в Края на света – в загадъчен Град, ограден от жива Стена, където хората са лишени от дух и живеят в блажено и… хм… безкрайно спокойствие.
Струва ми се, че каквито и подробности или ключови моменти да кажа или подскажа от романа ще навредят на четенето – аз поне не бях гледал дори задната корица преди да се зачета и бях очарован от развитието на действието.
Само ще ви вметна някои прелестни детайли, към които да се обърнете в четенето – пиенето, жените и липсата на имена на героите.
И още нещо – „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” (четете откъс в сайта на Колибри!) е един от най-силните романи на Харуки Мураками, които съм чел (в библиографията му е четвъртият, 1985) – нищо чудно, че именно той предшества един от фаворитите ми в творчеството на японеца – „Норвежка гора”. В сравнение с „Преследване на дива овца” и „Танцувай, танцувай, танцувай” обаче „Страна на чудесата…” е просто феноменален. Да не говорим пък за някои от не-чак-толкова-добрите попадения на джазмена като „Спутник, моя любов” или „На запад от границата, на изток от слънцето”.
хъхъхъ ако четеш между редовете на това “пресревю” дето си го цитирал, то всъщност казва нещо като:
“тая книга е прекалено нова и различна за мен, за да я разбера, ама нищо чудно да е некаква много модерна, затуй я да напиша няколко модерно звучащи общи безсмислици, за да не изглеждам прост”
😛
И мен по някакъв такъв начин ми звучи. Странно защо хората, които просто го копват, не мислят така.
Кой чете ревютата въобще? Аз не.
На какъв език си чел „На запад от границата, на изток от слънцето”?
На български : )
Книагата наистина е великолепна!
Ей, тази книга на Мураками дори не я бях чувала 🙂 Интересно, отзивите са толкова добри, значи ще трябва да я потърся.
“Спутник, моя любов” е доста поглъщаща книга според мен, най-малкото защото описаните взаимоотношения между две жени са толкова необикновени (поне за мен :Р). Но не е сред шедьоврите му, които несъмнено включват “Хроника на птицата с пружина” – за нея не видях отзив нито тук, нито в Книголандия, така че използвам случая да я препоръчам горещо… А най-добре книгите на Мураками при възможност да се четат на английски (не че аз съм чела повече от една на английски, но разликата се забелязва). Поне преводът е директно от японски.
[…] http://literaturatadnes.com/archives/447 […]
Книгата е много добра 🙂 А между другото детайлът с “пиенето, жените и липсата на имена на героите” е доста често срещано явление в литературата на Мураками, а също и джаза, и споменаването на Гърция. Аз мисля, че е страхотно удоволствие да се чете такава книга. И макар че не чета фентъзи (каквото неоспоримо е този роман) адски много ми хареса.
Поздравления за публикацията 🙂
[…] Колегата Преслав смята с доста голямо основание, че книгата е бъкана […]
[…] Колегата Преслав смята с доста голямо основание, че книгата е бъкана […]
Тотално сте объркали посоките на въпросната книга, която в статията е записана “На запад от границата, на изток от слънцето”
Абсолютно грешно е и не знам откъде сте се подвели, но заглавието би следвало да се преведе на български “На юг от границата, назапад от слънцето”. Мисля, че я има издадена на български, но и да я няма оригиналното заглавие е “国境の南、太陽の西”.
Интересно е как човек в коментарите задава въпрос на какъв език е четена и изписва книгата с грешното, посочено от автора, заглавие. Много сте доверчиви.
И последно-авторът на статията губи всякакви права да споделя как един превод би звучал по-добре, защото видимо не разбира много от японски.
good tinder conversations
Мураками те води от Страната на чудесата до Края на света | Литературата Днес
mobile dating site for free
sex dating free
free dating site for deaf and dumb
free dating services for seniors
free online dating for singles
totally free married dating sites
100 free taiwan dating site
military singles free dating sites
100 best dating free online
chinese dating site free
free dating local
keto diet overview
can you eat beans on a keto diet
keto diet recipes for beginners