Хвала на всички богове, най-сетне дочетох „1Q84“ на Харуки Мураками!

Навярно никога не съм чел книга (това е третата, последна от сагата), която едновременно така да ме отегчава и да не ми дава мира, докато не я довърша. А пък знаете, че хич не си поплювам да зарязвам скапани четива.

И така, „1Q84“, книга 3, вече е прочетена! Спомняте си ревютата ми за предишните две части. Първата беше страхотна, динамична, оплетена и изкушаваща да излапаш по най-бързия начин останалите. Втората беше ужасна – отдадох го на факта, че вероятно действа като свръзка между началото и края; стори ми се уместно малко забавяне на действието, за да се нагнети напрежение преди грандиозния финал.

По тази причина последната „1Q84“ ме хвърли в яростна дилема.

Read more »

Доволен съм, че вече съм дълбоко във втората половина на епичната сага на Мураками „1Q84“.

Както споделих в едно от регулярните facebook-изстъпления по време на четене (следете ги на страницата, друг начин – йок) – атмосферата на това нещо просто те сграбчва за гърлото.

Историята във втората част продължава да следва двете сюжетни линии – през погледите на младата убийца Аомаме и на ленивия писател Тенго. Както можеше още в самото начало да се очаква, а и както тръгна и първата част, въпрос на време е двете им търсещи се души най-сетне да се намерят.

Read more »