Лора от сутрин до вечер / Шошо

Двуостър нож е да пиша за „Лора от сутрин до вечер“ след „Хиляда сияйни слънца“ и „Ал Капоте“. От една страна, в настроение за хвалби съм след ревютата на тези два изключителни (по свой си начин) романа, но от друга – ще бъде малко нечестно спрямо тях, ако не сваля малко емоциите.

Трябва да призная, че книжката на Димитър Коцев ми хареса. Приятна е наистина, свежичка, има собствена атмосфера и е достатъчно ърбън, за да се хареса на почитателите на ърбън-литературата. Обаче фантастичният елемент не струва много, клиширан е и искрено се надявам, че това е бил търсен ефект, за да контрастира с реалистичния градски живот, който ми изглежда основа на романа.

Персонажите са малко нелогични понякога – вярно е, че всички, като се напием, правим странни работи, не знаем на кой свят сме и може да изглеждаме чудато на околните (или на един евентуален читател), но не и когато носим зарчета на съдбата, изпълняващи желания, в джоба си. Така мисля.

Казах за градската среда – пипната е, атмосферата по барове, дискотеки и други заведения е майсторска, наистина все едно си там и с питие в ръката. Но това понякога е недостатъчно. Дори и когато е подплатено с добър хумор, сравнително весела история, малко секс и нещо като приключения.

За сметка на някои недостатъци обаче художественото оформление на книгата е адско – рядко в България се вижда такова нещо, при това на съвсем нормална цена. Освен че „Лора от сутрин довечер“ е в по-голям от „обичайния“ книжен формат, на всяка страница и между главите има едни малки картинки, които изобразяват стилизирано в комиксов стил какво се случва. Не допринася за качеството на съдържанието, но е приятен детайл.

Най-големият неуспех на Шошо ми се струва, че на моменти е самозабравянето. Отклонява се във всевъзможни посоки, разказва десетки истории без отношение към събитията, вкарва неща, от които полза никаква. Далеч съм от идеята на класическата драма, че пистолет в първо действие трябва все някога преди екзода да гръмне, но все пак разводняването на текста ми се вижда неприсъщо за добрата проза.

Може би 50-60 страници от цялата книга съвсем спокойно могат да паднат и на никого не би му било тъжно за тях. И определено това щеше да направи „Лора от сутрин до вечер“ доста по-привлекателна, понеже 60 страници от общо 240 си е една четвърт, откъдето и да го гледаш…

Comments

  1. Нещо такова написах и аз :)

  2. А, и забравих – качих ревюто в групата “Книгогвоздей”: http://www.facebook.com/knigogvozdei :)

  3. Гледай ти, не знаех за тази страница.

  4. Al-x4o says:

    Е, то всички сме писали това :D